Поне веднъж в живота всеки от нас изпитва трудности във взаимоотношенията с колегите на работното си място, без значение на каква позиция се намира, без значение дали дейността ни е пряка, или дистанционна. Обичайно тези трудности са свързани с това как ние усещаме поведението на околните спрямо нас, техните изказани или неизказани очаквания по наш адрес, поемането на отговорност за неуспехи и още много. И когато тези трудности не изчезват, независимо от това какви „стратегии“ за отстраняването им изпробваме, у нас трайно се загнездва усещането за неудовлетвореност на рабтното място, а от там и мисълта за напускане или бъдене в опозиция на всичко и всички. В настоящата статия ще се опитаме да разгледаме, както причините за този феномен, така и възможните решения.

Времето между една и две годинки е времето, в което децата започват да общуват все по-осъзнато, по-мотивирано и за целите на общуването си започват да използват нови и нови съчетания от звукове, които оформят първите думи, а постепенно и първите изречения. Кой родител не очаква да чуе тези първи форми на реч у детето си? Първото „мама“, „татко“, „дай“, „виж“, „искам“, „няма“, „не иска“, „ела тук“... При някои деца обаче тези първи думички закъсняват. После още малко. Често родителите си мислят, че детето ще го израсте и тъй като всяко дете следва свой собствен ход на развитие, изчакват. Само че изчакването понякога е последвано от 

Светът, в който живеем всички ние, е съставен от толкова различна по вид информация, че организмът ни се е устроил апарат за всеки един такъв вид. Човекът изгражда представата за това къде се намира и какво се случва с него на базата на усещанията, които получава през различните свои сетивни канали. Докато си играе на катерушката в парка, детето контролира едновременно: своите мускули, така че да не се изпусне от катерушката; своя баланс, така че да не залитне; своето зрение, така че да вижда точно къде се хваща и колко високо е от земята; своите крайници, така че да може да ги премества към желаната позиция, без да се налага да ги гледа. През това време детето използва и своя 

Сигурно  няма човек в днешно време, който да не е забелязал, че съвременните деца са, така да се каже, доста привързани към и зависими от технологиите. Някой дори биха казали, че играенето на компютърни игри, непрестанното и обсебващо скролване и какво ли още не на мобилните телефони и следването на всяка възможна социална мрежа/медия, като че ли са се превърнали в основната жизнена дейност на децата, от която те извличат най-голямо удоволствие и наслада. А някога тази дейност беше играта…
Психологията отдавна е установила, че играта е водещ тип дейност в детска възраст – именно в  играта детето се подготвя за учене, труд и изобщо за пълноценен живот като възрастен. Чрез играта децата се упражняват в такива

​Когато детето попадне в класната стая за първи път и седне на чина, на който трябва да задържи своето внимание и енергия за следващите 5 х 40 мин., то се изправя пред едно огромно предизвикателство. И то може да остане такова до много късна възраст. Често учителите и родителите са склонни да тълкуват това поведение като липса на интерес, апатия, недисциплинираност и провокация към преподавателите. ​Всъщност тези действия нерядко са белег за протичащи емоции на тревожност, които детето не може да идентифицира и да изрази по друг начин. Ето тук в академичният (не)успех се намесва емоционалната интелигентност. 

​Какво му е нужно на един човек, за да се чувства щастлив? Този въпрос винаги е вълнувал хората и в днешно време е все по-актуален и ангажиращ мислите ни. За един това може да е професионалната реализация, за друг - изграждането на стабилна връзка и семейство, а за трети – достигане на материална сигурност. Все пак всеки сам залага образа на своето щастие и насочва усилията си, за да го постигне.

Първите години от живота на детето са от най-съществено значение за развитието на неговата сензорика. В предишните ни статии ви запознахме с видовете сензорни системи и с начина, по който те започват да работят съвместно, за да предоставят цялостна картина на детето за заобикалящия го свят. Пътят за формирането на различните сетивни канали и тяхното усъвършенстване не е един. Всеки ден, когато детето взаимодейства с обектите около себе си,