ABC за удовлетвореността на служителите от труда им

По време на жизнения си цикъл човек преминава през удовлетворяване на множество свои потребности -  като започнем от базисните (вода, храна, сън и др.) и стигнем до личностно значимите (признанието на околните, реализирането в дадена сфера и т.н.). И може би няма да излъжем ако заключим, че всяко наше действие е подбудено от нуждата за удовлетворяване на дадена потребност. А щом има „удовлетворяване“ има „удовлетвореност“ и „неудовлетвореност“. 

​Познавате ли хора, които могат да кажат за себе си, че са напълно удовлетворени? А вие можете ли да кажете за себе си, че сте такива? Ако отговорът ви е „Да“, нека попитаме така: ако човек е просто жаден и има единствената потребност в момента да изпие чаша вода, след като го направи, удовлетворен ли е напълно или вече има нова потребност – например да отиде до тоалетната, да си почине за две минути, да хапне?
Когато удовлетворим една наша потребност, за известен период от време тя излиза от нашия фокус. Но на нейно място се появява друга, която да се превърне в значима, актуална за нас. Просто така сме устроени на психично и биологично ниво. Пълната удовлетвореност, ако приемем, че съществува, би означавала липса на перспектива и край на духовния път на човек, защото стремежът към удовлетворяване на желания е онова, което ни води „напред“ и осмисля съществуването ни – на биологично, на социално, на професионално, на емоционално ниво.

Удовлетвореност - психичното състояние, което възниква в резултат на задоволяване на потребност.
​

​Можем да удовлетворяваме потребностите си – базови и социални, по няколко начина:

• (само вземане) чрез консумация на необходимото ни, акцентирайки единствено върху себе си
• (вземане – даване) чрез акцентиране върху себе си, но и върху това да удовлетворим и чужда потребност
• през сексуалното

А как ще изберем да го правим на работното си място зависи от 1) спецификите на личността ни 2) наличието/липсата на мотивиращи фактори от страна на работодателя 3) предходния натрупан опит в сродни ситуации.

Според теорията за йерархия на потребностите на Маслоу, във всеки конкретен момент от своя живот човек се стреми към удовлетворяване на своите потребности, които са най-важни и значими само за него. Задоволяването на една потребност поражда желание да се задоволи друга, но по-висшестояща потребност. Само когато човек задоволи една своя потребност, той започва да изпитва нужда да задоволи следваща и по-висока потребност. Така човек прогресира нагоре в нивата на своята собствена пирамида на потребностите. И именно в това се крие основата за разбирането на личността в ролята ѝ на служител.
 
Удовлетвореността от трудовата дейност е сложен и многостранен психичен феномен, който е в центъра на многобройни теоретични и емпирични изследвания през последните десетилетия. Насоките на анализ най-често се отнасят до установяване на субективните и обективните фактори за удовлетвореност. Удовлетвореността се въвежда като показател за качеството на живота, за адаптацията към труда и за ефективността на индивида, групата и организацията. Според някои изследователи, удовлетвореността от труда отразява характера на чувствата и отношението, което имат хората към дейността си.  Позитивното отношение към труда е индикатор за наличие на удовлетвореност. Повишената удовлетвореност от труда, от своя страна, допринася за намаляване текучеството на работни кадри, стремежът към фиктивни болнични дни, жалбите и споровете в колектива, както и води до наличие на повишени нива на комфорт и приятни изживявания на работното място, по-отговорно отношение към извършваната дейност, до по-голяма привързаност към организацията като цяло.
 
Различията в удовлетвореността се дължат преди всичко на различията в потребностите на личността и на това, какво е ценно за нея в труда. Удовлетвореността от съдържанието на труда е висока, ако са налице потребности от висше равнище - потребност от самоактуализация, потребност от самоизява и развитие. Силната изразеност на тези потребности води до по-висока удовлетвореност от  работата, т.е. удовлетвореността и мотивите за труд са свързани със самата работа. Ниската степен на удовлетвореност изисква допълнително стимулиране чрез такива фактори, свързани със ситуацията, като въздействието на трудовата група и ръководството, подобряване в заплащането или условията на средата.
 
И въпреки това, дори и при наличието на необходимите им фактори, от които служителите не би трябвало да изпитват неудовлетвореност от работната дейност, не означава и че ще са удовлетворени. За да бъдат служителите „удовлетворени“, необходимо е :

• съдържанието и предизвикателствата, които дейността поставя пред индивида да бъдат възприемани от него самия като удовлетворяващи го
• да може периодично и системно да „вижда“, да индикира постиженията си и  резултатите си, постигнати от собствената дейност
• да знае каква е персоналната му отговорност, която носи за дейността си
• да индикира личното си, персонално, обогатяване в работата, правейки периодична и системна равносметка за натрупаните знания, умения, опит
• да „вижда“ възможностите за развитие и професионално израстване в организацията
• да „вижда“, че поемането на инициатива във връзка с дейността, с цялостната рамка на организацията е възможност за оказване на влияние за решения в структурата
• да „вижда“ и знае, да получава признание за дейността си

 
Защо е важно да знаем и да следим за изброените маркери? Защото хората не работят само за пари. Освен парите има и много други примамливи неща, които могат да мотивират (или демотивират) хората в тяхната работна или при избора им на професия, например потребностите от признанието на околните, потребност от принадлежност към структура, потребност от уважение и самореализация и др.

Наблюдавайки случилото се в началото на 2020-та година и проследявайки през следващите месеци ефекта върху функционирането на личността, включително в ролята ѝ на служител, в началото на 2021-ва година всеки мениджър осъзнава актуалността на темата за удовлетвореност на наетия персонал. Може би няма да излъжем ако кажем, че това е възможно да се окаже "камъкът, който преобръща каруцата" за не малко бизнеси, особено ако не бъдат положени навременни мерки. Ето защо умната инвестиция през настоящата година би била грижата за отделния служител - на всички нива в организацията.

По статията работи:
Д. Сталева,
психолог