Принципът на Асертивността

Асертивността се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Тя може да се определи като способност на личността за себеотвърждаване и отстояване на собствените права, чувства и мнение, като не се нарушават правата, чувствата и мнението на другите. Терминът е широко разпространен в западната  психология и произхожда от английската  дума assert, която значи заявявам, утвърждавам, доказвам.
​Асертивната комуникация е ясна, честна и директна обмяна на мисли, чувства и мнения, уважавайки мислите, чувствата и мненията на останалите. 

Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки – своята и на другите хора като отделни индивиди.
В комуникацията съществуват четири основни поведенчески стила: пасивен, агресивен, пасивно-агресивен (манипулативен) и асертивен. Всъщност, асертивното поведение е златната среда между агресивността и пасивността.

Принципът на пасивността е: Аз губя – ти печелиш и се изразява в:

Принципът на агресивния начин на поведение е: Аз печеля – ти губиш. Този тип поведение включва:

- избягване на конфликти;
- казване „да“ когато желанието е да се каже „не“;
- поставяне потребностите на останалите винаги на първо място;
- неизразяване на чувства;
- неяснота относно желанията и чувствата;
- самоподценяване и самоунижаване.

- незачитане гледната точка и правото на другите;
- търсене на печалба за себе си на всяка цена;
- доминиране, обиждане и унижаване на другите;
- проява на насилие над другите.

---

​Манипулативното поведение се основава на същият принцип и включва:
- привидно възпитано и външно нападателно поведение;
- пренебрегване на другите;
- прикритост в отношенията с другите;
- оставяне на чувство за вина у другите, ако не направят това, което се иска от тях.

---

​Принципът на асертивността е: АЗ ПЕЧЕЛЯ – ТИ ПЕЧЕЛИШ. Асертивната личност има права, които пораждат и съответните отговорност. Характеристиките на този вид поведение включват: 

​- непосредствен и открит израз на чувства и убеждения
- отстояване на своето законно право
- израз на уважение и емпатия към другите
- използване на Аз–послания
- инициативност в междуличностната среща
- предлагане на алтернативи

​​Асертивността е част от емоционалната интелигентност на личността и също е умение, което подлежи на научаване и тренинг. Тя е едно от най-важните социални умения и ни позволява да общуваме ефективно както в личен план, така и в професионален. Подпомага управлението на конфликти, подобрява самооценката и има отношение към доброто психично здраве и благополучие.

По статията работи:
П. Недева,
детски психолог