Стилове родителстване и връзката им с емоционалната интелигентност при децата

Периодът на юношеството е може би най-сложният и противоречив период в човешкото развитието. Той представлява нормативна криза, през която основен е стремежът към независимост, изразяващ се в противопоставянето към правилата и нормите, включително към родителския авторитет. Но това противопоставяне е важно за процеса на търсене на идентичност и самостоятелност, което всъщност е и целта на самата криза.

За да разберем по-добре всичко това е необходимо първо да се върнем назад, в предходните етапи на детството, тъй като промените в психиката на този етап зависят в голяма степен от целия предишен опит. Най-важният фактор за развитието на детето това е неговата връзка с родителите, която ще определи по какъв начин то ще се адаптира към настъпващите промени. Така, например, ако е имало сигурна привързаност с родителите това води до сигурност в изграждането на взаимоотношения с другите. Емоционалната откъснатост от родителите пък може да доведе до усещане за отчужденост, несигурност и тревожност.

Въздействието на семейството върху децата зависи в голяма степен от стила на възпитание. Разграничават се четири главни типа стил на възпитание: авторитарен, либерален, хаотичен и демократичен.

1. При авторитарния стил на  взаимоотношения в семейството всички решения, засягащи децата, се вземат от родителите, а от юношите се очаква единствено да слушат родителите и да изпълняват техните изисквания без обсъждане. Децата в такива семейства се съпротивляват на тези отношения, настроени са бунтарски, враждебно към родителите, стават агресивни. Юношите от такива семейства срещат трудности в отношенията с връстниците.
2. При либералния тип отношения в семейството, родителите не ограничават по никакъв начин и не насочват поведението на детето. Младежите от такива семейства не са в състояние да се ориентират правилно в отношенията между хората, не са подготвени за ограниченията и отговорностите в живота. Те проявяват неувереност в отношенията си с другите.
3. Хаотичният стил на отношения в семейството е най-неблагоприятен за развитието на децата. Тук се наблюдава по-скоро отсъствие въобще на стил на взаимоотношения в семейството. Родителите са непоследователни в изискванията си към децата. Отсъствието на ясно изразени и последователни изисквания обърква юношите и предизвиква в тях неувереност. Те са подложени на постоянен стрес и вероятността за проява на асоциално поведение се увеличава.
4. Демократичният стил на отношения в семейството е най-благоприятен за развитието на психиката. В този тип семейства родителите държат устойчиво цялата власт в семейството и проявяват своята загриженост към децата чрез обясняване на необходимостта от един или друг начин на поведение. Юношите участват във вземането на решения в семейството, изслушват и обсъждат мнението на родителите си. По този начин се изгражда личната отговорност и самостоятелност на децата.

 
Юношеството е период на много силни емоции, с които детето не винаги е способно да се справи, което може да доведе до агресия, избухвания и враждебност. Родителите, от друга страна, е възможно да се чувстват озадачени и объркани, дори безпомощни. През късното юношество интензитета на тези емоции обикновено спада и започват да се проявяват белези на нарастваща емоционална и социална компетентност. Но за този благоприятен изход от кризата е необходимо детето да бъде емоционално подкрепяно в израстването си. 

По статията работи:
П.Недева,
детски психолог