Приказките и вълшебният свят на емоциите в тях

Приказките – вълшебни, магически, тайнствени. Също като самото им четене. Кой не си спомня пътешествията из тях в своето детство – седейки в скута на мама, татко, баба, дядо...Какво ги прави толкова специални?
​
Приказките са вдъхновяващ начин (и за децата, и за родителите) децата да се потопят в един паралелен свят, в който, също както в реалния, има герои, извървяващи сходни стъпки и изпитващи сходни емоции. 

​Само че всичко това – облечено в магия и вълшебства. Именно в нея се крие и магическата сила на историята – тя представя на детето по един увлекателен и ненатраплив начин хода на живота. Каква по-добра възможност да видиш как себеподобни поемат по пътя на порастването, изправят се пред редица предизвикателства и ги преодоляват с усилията на волята? Колко по-удобно място от книгата да видиш, че не само ти понякога си изплашен, друг път – тъжен, а често дори и ядосан? Докато четем на детето, разглеждаме емоциите на героите и заедно виждаме как те се справят с неприятните преживявания, за да стигнат до „и заживели щастливо“, всъщност ние помагаме на малчугана да надгражда своята интелигентност в емоциите. 

​А когато приказката се превърне в онзи уютен и вълнуващ ритуал преди заспиване, детето трупа увереност, че родителите споделят собствените му трудности и проблеми и му помагат да се справи с тях. ​

Докато слуша за приказните герои и техните трудности, детето изгражда разбирането, че препятствията се преодоляват с усилия. От приказките то учи, че няма ситуация без изход, той трябва само да се потърси. Това разбиране формира у малките читатели мотивация за справяне с негативните емоции, независимо от техния характер. 

За тях изправилия се пред входа на вълшебната пещера великан е равносилен на продавачката, която заключва магазина за бонбони (когато най-много им се похапва нещо сладко) – децата разпознават себе си и собствените неудовлетворености. Но най-вече – те виждат (и усещат през емоцията по време на четенето) алтернативата. Приказките носят в себе си народната мъдрост през вековете. Ето защо и тяхната сила върху израстващото дете може да бъде толкова голяма и полезна.
Приказката учи детето на някои основни понятия и категории като добро и зло, като хубаво и лошо. В реалността, когато си малък, понякога е трудно да разбереш, че можеш да изпитваш разноположни емоции към един и същ човек. Можеш силно да обичаш мама и татко, когато те са мили, внимателни и разрешаващи, но и силно да ги мразиш (впоследствие разбираш, че това е гняв), когато те са строги. Това поражда противоречие в представите за родителите: добри или лоши? В приказката за насочването на тези чувства има отделни герои. Там съществуват крал (баща, когото детето да харесва) и злодей (баща, от когото да се страхува). И това му подсказва, че бащата може да бъде като добрия крал и тогава може да го обича, а може да бъде и като злодея, и тогава може да му се ядосва и да се бои от него. По този начин детето безопасно се потапя в сложния свят на емоциите и осъзнава, че в живота те могат да бъдат многообразни и противоречиви.
Ако книгата с приказки е букварът на емоциите за детето, то четенето му с любим човек е сближаващо и също толкова емоционално пътешествие, в което се случва едновременно и игра, и учене. Емоция в света на емоциите: хм, май можем да повдигнем и емоцията на квадрат!

По статията работи:
Кр. Минчева,
детски психолог