Сензорно - интегративна дисфункция (СИД)

Общата теория за сензорна интеграция и лечението на сензорните нарушения се счита за формирана от д-р А.Дж. Айръс в средата на ХХв., на база дългогодишните й изследвания и проучвания в сферата на неврологичните науки и описана в книгите й посветени на темата. Според д-р Айръс, сензорната интеграция при човек е способността да се възприема информация, посредством сетивата - докосване, движение, вкус, обоняние, зрение и слух; да се свързва нововъзприетата информация от сетивата с вече наличната информация, съхранена в паметта и знанията; да се възпроизведе осмислен отговор или реакция. Когато има наличие на блокиране или неправилно разпределение, препредаване на сензорната информация в мозъка, при което определени участъци от мозъка не са в състояние да получат и обработят въпросната новопостъпила информация, става въпрос за сензорно-интегративната дисфункция (СИД). За пръв път понятието се появява в книгата й „Сензорната интеграция и детето”. Най-общо казано, СИД представлява комплексни нарушения на мозъка, водещи до проблеми в развитието на детето. В световен мащаб, освен настоящото понятие, може да бъде срещнато и названието „сензорна дисфункция на развитието” (СДР). 
До скоро се счита, че сензорно-интегративната дисфункция е характерна единствено за деца от аутистичния спектър, но през последните години, специалисти в световен мащаб се обединяват около идеята, че нарушението може да се прояви и при деца с друг тип задръжки в развитието, стига да няма анатомично обусловени нарушения на сетивните органи.

Разграничени са няколко вида нарушения в преработката на сензорната информация, като всяко от тях води до различно интерпретиране на възприетата от страна на детето информация и последващото от нея поведенческо проявление: 

1. Деца, избягващи сензорен стимул (хиперсензитивност)– нервната система регистрира възприятията, постъпващи от външната среда, твърде интензивно. Детето не може да обясни случващото се и го възприема като заплаха. Ето защо, често отбягва или се съпротивлява на външните стимули, избягва да бъдат докосвано или има предпочитания към определени материи/материали, до които да се допира. В следствие на хиперсензитивност, при детето може да се наблюдава: 
• Рязко отдръпване или прояви на агресия при докосване;
• Страх от движение или височини;
• Резервираност или недопускането на промени в обстановката;
• Видим дискомфорт в шумна или претоварена обстановка;
• Придирчивост към храни и/или свръхчувствителност към миризмата на определени храни.

2. Деца, търсещи сензорен стимул (хипосензитивност) – нервната система не винаги разпознава сензорната информация, която достига до мозъка. Стимулите се възприемат от мозъка като незначителни. В резултат на това, детето се нужде от допълнителна сензорна стимулация, за да може да извлече усещане от дейността. В следствие на хипосензитивност, при детето може да се наблюдава:
• Хиперактивност;
• Липса на реакция при докосване или при болка;
• Радост при силни звуци.

​3. Деца с проблеми в моторните умения –характеризира се с проблеми в планирането и извършването на нови моторни действия. Често тези деца са тромави, „непохватни”. Характерно при тях е:
• Нарушена фина моторика (писане);
• Нарушена груба моторика (ритане, хвърляне на топка);
• Трудности с имитацията на движения;
• Трудности с балансиране, координиране на движенията и билатерална координация;
• Предпочитания към вече познати дейности и игри;
• Предпочитания към дейности и игри, неизискващи движение.

Кристиана Гърмидолова,
специалист по ранно детско развитие