Току що оставих детето си на ясла/ДГ за пръв път. Ами сега!?

Рано или късно всяка майка се сблъсква с тази ситуация. [ИНСТИТУТ]ът ви предлага няколко съвета за това какво да (не) правите, когато детето прекрачи за пръв път прага на детското заведение.

Влезе ли детето през вратата на групата, за ваше собствено добро, скъпи майки, горещо ви съветваме - НЕ стойте пред вратата. Не чакайте да видите какво ще се случи. Не се опитвайте да надничате през процепи, ключалки, пердета и т.н. Истината е, че детето ще плаче. Здравословно е да го направи, особено ако до този момент не се е отделяло от вас. С чакане и надничане можете единствено да качите кръвно, да активирате силно усещане за вина, че сте изоставили детето в злите лапи на чужди некомпетентни жени и сами да изпаднете в криза.

• Не забравяйте, че АКО вие можете да вижадте вътре в групата, то и групата може да вижда навън към вас. Хич няма да улесните детето си ако види как мама наднича иззад пердето на прозореца, пребледняла и с гримаса на ужас, докато Госпожата му обяснява, че същата (мама) е на работа и ще се върне, когато то поиграе и хапне... Ако ви се струва, че е плакало силно при влизането, представете си как ще плаче в ситуация, в която практически ви губи два пъти в рамките на 10 минути. Искате ли да му го причините наистина?

Докато оставяте детето си на служител на детското заведение, избягвайте провеждането на продължителни разговори с нея (госпожата). Да, в главата си имате много неща, които искате да кажете, да разкажете, да попитате и да узнаете, но задържайки се повече от необходимото с детето на вратата, рискувате то да изпадне в криза и категорично да откаже да влезе. Всичко, което имате нужда да обмените като информация с Госпожата можете да  направите по-късно или по телефона.

След като детето влезе, излезте от сградата. Възможно е да се чувствате дезориентирани за кратко и да не знаете какво точно да правите като последващо действие. Дайте си време. Денят за стартиране на ясла/ДГ е голям за детето, но и за майката. Ако можете да разчитате на партньора си, на приятел, на роднина за подкрепа в този момент - възползвайте се. Силно вероятно е, след като напуснете сградата, да "рухнете" - да се разстроите и да поплачете. Не се стискайте. Полезно е да изразите емоциите си, а не само да поощрявате детето да го прави. За да не се изплаши придружителят ви, предварително го предупредете, че е възможно да ви види в това състояние.

Вземете си отпуск поне през първата седмица от периода и със сигурност - през Първия ден. Да, може би вярвате, че ако се върнете на работа веднага, няма да имате време да се тревожите за детето. Може да е вярно, а може и да не е. Но в крайна сметка,  веднъж пускате детето за пръв път на ясла/ДГ. Дайте си време хем да се порадвате на случващото се, хем да го изстрадате. Всичко останало е равносилно на бягство от емоциите, които изпитвате.

Ако познавате други майки, чиито деца за пръв път стъпват в група с детето ви и които също "кръжат" наоколо - общувайте с тях. В крайна сметка, кой може да ви разбере по-добре от човек в сходно положение? Изпийте по едно кафе, изговорете разликата в усещането "когато сме с децата" и "когато сме без децата" и заедно изчакайте времето за прибиране.

Категорично избягвайте мисли и разговори на тема "Горкото ми дете, оставено на произвола на някакви непознати жени". Да, те все още може да са непознати за вас, но истината е, че в близко бъдеще ще бъдат хората, които се грижат за детето ви. Подходете с умерена доза доверие към тях и техните компетенции, за да не се окажете в ситуация на мнителност, негативизъм и агресия по адрес на служителите в детското заведение. Ако майката е негативно настроена към групата, няма как детето да бъде спокойно при посещенията си там респективно - няма как да очакваме успешна и бърза адаптация.

Ако ви се появи мисълта, че сте ужасна майка, защото пращате детето си в група, опитайте се моментално да я обърнете на 360* - "Аз съм прекрасна майка, защото давам възможност на детето си да има нови приятели и да научи нови неща!". Самобичуването е възможно най-тежкото наказание, което можете да си наложите сами, без да го заслужавате.

По статията работи:
Кр. Гърмидолова,
​специалист ранно детско развитие