Преди да започнем да разглеждаме възможностите за развиване на емоционалната интелигентност (ЕИ) у едно малко дете, изключително е важно да се подчертае, че за този процес няма рецепта. А няма, защото всяко дете е отделна личност, развитието на която не може да бъде случвано по шаблон. Също така, всяко семейство има своята собствена индивидуалност, която не може да бъде вкарвана в еднотипна рамка. Така че, ако искате да бъдете от родителите, които с готовност полагат усилия да възпитават и развиват емоционалните компетенции на детето си, помнете, че ние можем да ви дадем опорни точки и хрумки, но не и рецепта. ПОВЕЧЕ ЗА ТОВА КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕИ ПРИ ДЕЦА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК И така, КАК се развива ЕИ при едно малко, все още невръстно дете? Както повечето други умения и качества, ЕИ се развива чрез примера на възрастния и чрез учене в реални ситуации. Формирането на ЕИ не прави изключение. А със следващите примери е много възможно да осъзнаете, че всъщност вие вече сте стартирали процеса по формиране на емоционална компетентност за детето си: А) Всички знаем, че до определена възраст децата нямат умението да назовават вербално или да посочват по някакъв начин случващото се с/в тях. Та, коя майка не е изпадала в ситуацията детето ѝ да е разстроено по дадена причина, а тя да се чувства безсилна в опитите си да идентифицира тази причина? Явлението е особено характерно за деца във възрастта до 18-24 месеца и техните майки. Ако например детето ви демонстрира тъга или гняв, без за това да има видима причина и не може да ви обясни защо, опитайте се да премислите цялата ситуация от „птичи поглед“. Иначе казано - да помислите какво се е случило през последните 10 до 20 минути преди малчуганът да се разстрои. Може би е чуло силен шум, идващ от заобикалящата среда? Или е хвърлил в пространството играчката си, но мама не му я е подала обратно? А дали не е опитал да направи нещо, да отиде някъде, пък да не е получил разрешение?
Б) В ежедневието на малкото дете и неговата майка има безброй повтарящи се ситуации като ставането от сън, личния тоалет, храненето, разходката в парка и т.н. На моменти тези ситуации се превръщат в своеобразен ритуал, чието спазване детето иска, за да се усеща сигурно от наличето на предвидимост – „Знам какво се случва и кое кога следва“.
В) Говоренето за собствените емоции също е чудесен начин да възпитавате емоционална компетентност у детето си. На всеки родител се случва в ежедневието си да се ядоса на нещо/някой, да се екзалтира, да се натъжи. На база на емоцията си той демонстрира определено поведение, което за детето може да остане неразбрано, защото мотивите за него са неясни. В такива ситуации опитайте, въпреки емоцията си, да обяснявате на малчугана какво се е случило и как се чувствате вие като следствие на това случване.
АКО изпитвате съмнения или притеснения, че детето ви има затруднения в разбирането на емоциите или наблюдавате проблеми с поведението му, препоръчително е да се консултирате с вашия специалист по ранно детско развитие и/или психолог По статията работи:
Кр. Гърмидолова, специалист ранно детско развитие
0 Comments
Leave a Reply. |
ДОБРЕ ДОШЛИ!Вие се намирате в Блога на [ИНСТИТУТ]ът - нашето и вашето пространство за обмен на информация, посветена на човешкото психично здраве и социално функциониране. |