Хитринки в полза на бебешката емоционална интелигентност

Има ли „най-добър“ начин да развием емоционалната интелигентност на детето си още от най-ранна възраст и да го възпитаме така, че то да може да си служи в ежедневието с уменията да разбира себе си и околните, за да води по-успешен и по-качествен начин на живот? Ето това е един наистина актуален въпрос за търсещите ефективни стратегии при отглеждане на малко дете родители. И днес ще се постараем да му дадем бърз, изчерпателен и разбираем отговор.

​Преди да започнем да разглеждаме възможностите за развиване на емоционалната интелигентност (ЕИ) у едно малко дете, изключително е важно да се подчертае, че за този процес няма рецепта. А няма, защото всяко дете е отделна личност, развитието на която не може да бъде случвано по шаблон. Също така, всяко семейство има своята собствена индивидуалност, която не може да бъде вкарвана в еднотипна рамка. Така че, ако искате да бъдете от родителите, които с готовност полагат усилия да възпитават и развиват емоционалните компетенции на детето си, помнете, че ние можем да ви дадем опорни точки и хрумки, но не и рецепта.

ПОВЕЧЕ ЗА ТОВА КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕИ ПРИ ДЕЦА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

​И така, КАК се развива ЕИ при едно малко, все още невръстно дете?
Както повечето други умения и качества, ЕИ се развива чрез примера на възрастния и чрез учене в реални ситуации. Формирането на ЕИ не прави изключение. А със следващите примери е много възможно да осъзнаете, че всъщност вие вече сте стартирали процеса по формиране на емоционална компетентност за детето си:
 
А) Всички знаем, че до определена възраст децата нямат умението да назовават вербално или да посочват по някакъв начин случващото се с/в тях. Та, коя майка не е изпадала в ситуацията детето ѝ да е разстроено по дадена причина, а тя да се чувства безсилна в опитите си да идентифицира тази причина? Явлението е особено характерно за деца във възрастта до 18-24 месеца и техните майки. Ако например детето ви демонстрира тъга или гняв, без за това да има видима причина и не може да ви обясни защо, опитайте се да премислите цялата ситуация от „птичи поглед“. Иначе казано - да помислите какво се е случило през последните 10 до 20 минути преди малчуганът да се разстрои. Може би е чуло силен шум, идващ от заобикалящата среда? Или е хвърлил в пространството играчката си, но мама не му я е подала обратно? А дали не е опитал да направи нещо, да отиде някъде, пък да не е получил разрешение? 

Може пък току що да е чуло как неговият родител говори на по-висока от обичайното интонация с някого по телефона? Премисляйки „цялата картина“ майката може да открие причината за поведението на детето си. Когато причината се идентифицира, емоцията може да бъде предположена. И ето това е ключовият момент! Сега можете да назовете тази емоция пред детето си и да му обясните как и защо се чувства то. И не е нужно емоцията, която идентифицирате да е негативна, за да я поднесете на вниманието на малчугана.

„В момента си сърдит, защото не отидохме в парка. Разбирам как се чувстваш.“

„Плачеш, защото ти е тъжно. А ти е тъжно, защото твоята играчка се счупи.“
​
„Смееш се, защото си щастлив, че пипна тази пеперуда за пръв път.“

​Б) В ежедневието на малкото дете и неговата майка има безброй повтарящи се ситуации като ставането от сън, личния тоалет, храненето, разходката в парка и т.н. На моменти тези ситуации се превръщат в своеобразен ритуал, чието спазване детето иска, за да се усеща сигурно от наличето на предвидимост – „Знам какво се случва и кое кога следва“. 

„Днес – като се нахраним, ще ходим на гости на една моя приятелка. И знаеш ли? Тя има кученце. То ще се опита да те близне, защото така показва, че те харесва. И това може да те изплаши, но всъщност няма причина да се страхуваш. Защото кученцето не може да ти направи нищо лошо, а просто ще иска да си играе с теб.“

„След като те прегледа лекарката ще отидем при една кака, която също помага на децата да бъдат здрави. Тя взима една машинка, щипва им лекичко пръстчето, за да могат да се покажат няколко капчици кръв. После взима тези капчици и ги слага в една голяма машина, която показва от какво са болни децата. Така твоята лекарка ще знае как да ти помогне, за да оздравееш. Като те щипне каката, малко ще те заболи и може да се изплашиш. Но нищо лошо и страшно не се случва с теб, а аз ще бъда там през цялото време, за да те гушкам.“

Когато „ритуалите“ се нарушат поради различни обстоятелства, детето може да реагира емоционално. Защото липсата на предвидимост и изненадите в ритъма на спокойния ден провокират у малкото човече закодираното през хилядолетия на еволюция усещане, че „нещо опасно се случва“. Ето защо, много важна и ползотворна стратегия е предварителната подготовка за всяко предстоящо да се случи извън рамките на обичайното събитие – преглед при лекар, возене в автобус, посещение на нова детска площадка, вземане на кръв и т.н. На детето се въвежда в аванс, че днес му предстои нещо ново, какви са причините за случването му, след кое познато нему в ежедневието събитие ще се случи и най-вече (особено ако има риск от негативна реакция от страна на детето) – какво е възможно да почувства. Целта е постигане на предвидимост. И ако си мислите, че едно невръстно дете няма нужда от нея, замислете се вие ставате ли напрегнати, когато попаднете в неочаквана ситуация?

​В) Говоренето за собствените емоции също е чудесен начин да възпитавате емоционална компетентност у детето си. На всеки родител се случва в ежедневието си да се ядоса на нещо/някой, да се екзалтира, да се натъжи. На база на емоцията си той демонстрира определено поведение, което за детето може да остане неразбрано, защото мотивите за него са неясни. В такива ситуации опитайте, въпреки емоцията си, да обяснявате на малчугана какво се е случило и как се чувствате вие като следствие на това случване.

​Ако можем да направим едно обобщение, развитието на ЕИ в ранна възраст се случва благодарение на много обяснение от родителите към детето за това какви са видовете емоции, в какви ситуации възникват, какви поведенчески реакции провокират, как се справяме с тези емоции. Детето не се ражда научено. То постепенно започва да усвоява познания и да формира умения, стъпвайки на казаното от мама и тати, но и на наблюдаваното у тях, прежяваното с тях.

„Мама е ядосана, защото си счупи любимата ваза, но ти не се притеснявай. Аз не съм ядосана на теб. И след малко отново ще съм спокойна.“
​
„Тати е тъжен, защото си удари коляното в масата. И го боли. Но сега ще си почине и вече няма да го боли, няма и да бъде тъжен.“

АКО изпитвате съмнения или притеснения, че детето ви има затруднения в разбирането на емоциите или наблюдавате проблеми с поведението му, препоръчително е да се консултирате с вашия специалист по ранно детско развитие и/или психолог

По статията работи:
Кр. Гърмидолова,
специалист ранно детско развитие