Независимост или Привързаност?

​Може би ви се е случвало да попаднете във връзки, в които единият партньор сякаш бяга, отстоява независимостта и свободата си, докато другият го преследва, търси любов и близост и се страхува от изоставяне? А, да ви се е случвало да си разменяте ролите? Или пък с един партньор да сте в едната роля, а с друг - в противоположната? Много често в партньорските взаимоотношения се развива този сценарии.
​Всъщност това са два модела на взаимодействие, които се изграждат още в детството. Тогава ние преминаваме през различни етапи на развитие, а нашите родители отговарят по различен начин на нашите променящи се нужди и потребности, което е ключово за емоционалното ни развитие.

​В ранна възраст родителите на партньора с неудовлетворена нужда от автономия, са ограничавали неговата независимост. Причините за това се коренят в детството на самия родител и водят до нуждата детето му да бъде зависимо от него. Детето се страхува и изпитва гняв, защото неговият вътрешен стремеж към автономия се отрича. Този страх от поглъщане подсъзнателно се превръща в част от модела му на функциониране и така, по време на зрелостта, личността несъзнателно отблъсква другите. Този тип партньор се нарина още „изолатор“ във връзката.
Партньорът, който е израснал с неудовлетворена нужда от привързаност е бил пренебрегван от родителите си, когато е имал нужда от утеха. Родителите не са били готови да се справят с нуждите на детето и поради тази причина, то е израснало с чувство за емоционално изоставяне. Мисълта за раздяла изпълва с ужас този тип личности. Те изпитват постоянна нужда от привързаност и често трябва да останат в постоянен физически и/или словесен контакт с партньора си. Това е т.нар. “консуматор” във връзката.
Всяко преживяване оставя своя отпечатък върху нас, но този от преживяванията в детството ни е най-дълбок. Така, ако например не сме получили достатъчно любов, грижи и внимание от родителите си в ранно детство, вероятно ще се превърнем в консуматори на чувства в бъдещите си връзки. По този начин се опитваме да запълним липсите, които сме имали като деца. Подсъзнателно си избираме партньори, които имат обратната нужда, тоест тези, които са изолатори. Оставаме разочаровани, когато осъзнаем, че те се опитват да задоволят тази своя нужда чрез връзката с нас, а не нашата собствена такава. Ставаме част от един порочен кръг, от който не знаем как да се измъкнем. Това е връзка, основаваща се на привличане и отблъскване, която не оставя нито един от партньорите удовлетворен. Обикновено всеки се грижи за собствените си нужди – единият влага усилия да задоволи неудовлетворената си нужда от привързаност, докато другият се старае да задоволи нуждата от независимост. Някои двойки функционират чрез този начин на взаимодействие по време на цялата си връзка, но други достигат до неочакван обрат. Човекът, който обикновено се вкопчва в партньора си, започва да се оттегля. Този, който обичайно се оттегля, открива неподозирана нужда от близост - моделът е обърнат и сега той  извършва „преследването“.
Изходът от тези ситуации е взаимно осъзнаване, откровена и активна комуникация между партньорите и изясняване на всички недоразумения, натрупали се до този момент. Една връзка може да бъде пълноценна тогава, когато и двамата партньори са готови да преодолеят емоционалните травми от детството и да изградят стабилна връзката с партньора, когото обичат. Не винаги двойката може да мине през този процес самостоятелно. Но добрата новина е, че постигането на желания резултат е възможно със съдействието и подкрепата на подходящ в областта специалист. 

По статията работи:
П. Недева,
детски психолог