Защо сме психически уязвими в сезона на летните почивки

Случвало ли Ви се е с началото на слънчевите дни и топлото време, желанието за отпуск рязко да скочи? Ако е така - напълно е разбираемо. Кой не копнее за малко свободно време и удоволствия след месеци на усилен труд?
А случвало ли Ви се е да излезете в отпуск, да отидете на така чаканата почивка... и да съжалите хиляди пъти? Може би, защото децата Ви правят всичко друго, но не и да се съобразяват с факта, че И Вие сте на тази почивка - като почиващ, не като обслужващ персонал? Или партньорът Ви е решил точно в този момент да постави "за обсъждане" тема, която със сигурност... по-скоро - винаги води до скандал? Или компанията, в която сте избрали да разпуснете, изпитва потребност да Ви ангажира я с проблемите на някой от тях, я с резки промени в плановете, я

​с "тръш" епизоди, породени от неща като "Не го искам тоя хотел - не е като на снимката!"? А може би сте решили да отскочите за няколко дни до бащиното семейство, за да споделите време заедно извън Коледните и Великденските празници... и там Ви посреща заря от роднински скандали, неудобни въпроси ("Кога ще се жениш?", "Деца няма ли да имате?", "До кога ще го търпиш тоя?"), критика ("Това дете на нищо не сте го научили!", "С тая коса как те търпят на работа?", "Как ще взимате кредит с тези заплати?")? Ако тези ситуации Ви се случват всяко лято, то Вие знаете на кое НЕ му се казва почивка. Тогава защо продължавате да изпадате в тях?

Средностатистически, позволяваме си 3 пъти в една календарна година да почиваме от работа.
Средно една "почивка" трае около седмица. Онези с повече късмет или умения да комбинират варианти могат да почиват и за около 10 дни наведнъж. През останалото време биваме ангажирани с работни задачи и казуси, т.нар. "битовизми", тук-там някоя ситуация (проблем) с децата. И когато лятото почука на вратата, ние с нетърпение започваме да мечтаем за онези 7 или 10 дни, в които да успеем не просто да се откъснем от ежедневието си, а директно да скъсаме с него. Емоционално се усещаме изтощени и готови да сменим средата, рутината, шума, обкръжението с нещо различно, нещо незатормозяващо, нещо разпускащо. Волно или не, започваме да създаваме - сами за себе си - фантазия за това какво усещане ще ни донесе почивката. На база на тази фантазия, ние започваме да формираме и очаквания - към дестинацията, към хората, с които ще почиваме, към обстоятелства и фактори, които не са известни и подвластни на контрол. Имаме очаквания, че това лято ще се почувстваме ... като нови.
И така, отпускът тече, почивката е в ход и скоро се оказва, че така жадуваното усещане за отмора, емоционално облекчение, не просто не идва - то сякаш се отдалечава. В зависимост от ситуацията, дестинацията и обкръжението, очакванията и мечтите, които сме имали между Май и Юли/Август биват разбити на прах. Почивката бива белязана от поне 2 тежки скандала, поне 1 паметна злоупотреба с алкохол, поне 3 или 4 ситуации, в които някой плаче и поне 1 събиране на багажа от страна на партньора, защото "вече не издържам". В някакъв момент човек се усеща, че няма търпение тази "почивка" да свърши по-скоро и всичко да се върне в нормален ежедневен ритъм. Накрая не просто няма усещане за отмора, а е възможно да се усеща дори по-изтощен, отколкото в началото на почивката си.

За някой този развой може да е неразбираем или да звучи комично. Но за мнозина това е ежегодната реалност. И въпреки, че "Почивката" не е никаква почивка за тях, всяко лято те повтарят случването ѝ. Защо?
Когато човек до такава степен е свикнал с емоционалния дискомфорт, болка и страдание, че да е готов да се подлага на тях ежегодно, единственото, което му е останало е мечтата за промяна. Надеждата, че "тази година" нещо ще бъде различно. Кое и по какъв начин ще бъде това "нещо" различно - не е ясно. Но надеждата крепи тази мечта жива и тласка личността за поредна година да формира своите фантазни очаквания за лято, изпълнено с емоционално облекчение и истинска отмора.
За да се промени по ефективен начин този процес на порочно формиране на фантазни очаквания във връзка с лятната почивка, човек следва да приеме, че за него някъде съществува проблем. И този проблем не е "външен" - не се изразява в другите, в обстоятелствата, в лошия късмет. Този "проблем" е в самата личност и по-конкретно, в начина, по който интерпретира и реагира на ситуация; начина, по който заявява и отстоява нуждите и очакванията си.

Тези летни ситуации Ви звучат до болка познати? 
Важно е да знаете, че могат да се дължат на фактори като:

• неумение да разпознавате емоциите на другите и произтичащо от това неумение да интерпретирате мотивите за тяхното поведение
• предходни трайни семейни конфликти
• тревожност и депресивна симптоматика у Вас самите
• невъзможност да поставите и отстоите точни и ясни граници на поведение на децата си
• ниски умения да заявите и отстоите себе си и желанията си пред околните

Тези фактори не се появяват единствено през лятото. Те Ви оказват влияние през цялата година. Но нуждата от пълноценно емоционално облекчение се обостря с настъпване на летния сезон, заради възможността за по-продължителен отпуск, който не е обвързан със семейни празници.
АКО припознавате себе си и лятото си в тази статия, но същевременно имате желание да промените случващото се, приоритетно е да се консултирате с психолог.

По статията работи:
Георги Гърмидолов, психолог