Да "трупаш знания" или да "формираш умения"?

Както вече споменахме в предходни статии, правилното развитие на сензорната система при децата е ключов момент за оптималното им цялостно развитие и особено за уменията им да усвояват нови знания, както и да интегрират трайно, а в последствие - да прилагат нови умения. В настоящата статия продължаваме да ви запознаваме с различните видове сензорни системи в организма и тяхното значение за детското развитие.

Проприоцептивна и вестибуларна системи.
Проприоцептивната сензорна система дава възможност на детето да знае коя част от тялото му къде се намира спрямо останалите, без да гледа към нея. Проприоцептивните рецептори изпращат сигнали за това колко сила да се използва за извършването на различни дейности.
Вестибуларната система дава информация за това къде се намира собственото тяло в пространството. Тя дава възможност да детето да стои право, докато е в седнало/изправено положние или докато ходи.
За новороденото една от първите стъпки е да съумее да усеща и контролира мускулатурата на врата и гърба си, така че да може да задържа главичка в изправено положение, да я надига само (а това му е изключително нужно, за да може да изследва средата наоколо). Преди да започне да се придвижва в пространството по най-примитивния начин – пълзене, – бебето има да измине дълъг път в своето сензорно и двигателно развитие. Игрите по коремче например са жизнено необходими, защото по време на тях, детето се учи да държи главичката си изправена, да се избутва на ръце, да се опира на тях за дълго време. Благодарение на всички тези умения, по-късно то ще може да пълзи по "войнишки", а в последствие и да лази на „четири крачета“. За да стигне до позиция за придвижване, бебето трябва да е усвоило способността да се претъркулва и обръща от гръбче по корем и обратно. За да може да пълзи, то разчита на сложна мозъчна активност, защото едновременното придвижване на противоположен крак и ръка изисква автоматизирани процеси на кръстосване на сигналите между мозъчните полукълба. Това кръстосване детето започва да усвоява далеч преди първите опити за пълзене – като проследява с поглед движението на обектите, като взима играчки от различни страни на тплото си, като ги прехвърля между двете ръчички.
В тандем с подобряващия се контрол върху двигателните умения, детето ще се научава да преработва усещанията за движение, идващи от собственото тяло през вестибуларните и проприоцептивните нервни рецептори.

Тактилна система.
Колкото по-активно става детето с възрастта, толкова повече иска да пипа, да докосва и да опознава всичко заобикалящо го наоколо. Тактилната сензорна система е тази, която подава информация за сетивни усещания, преминали през кожата. Благодарение на нея детето се ориентира в текстурата, формата, размера, натиска и температурата на предметите. Тактилната система се състои от различни рецептори за топло, студено, за натиск, за болка, за докосване. Непосредствено след раждането бебетата могат да различват топло от студено и да чувстват болка. Нервите за тези усещания са налице още във вътреутробното развитие на детето. Особено чувствителни зони на допир при бебетата са устата и ръчичките. Спокойствието, което новороденото изпитва при физическия допир с мама или друг негов близък, както и при усещането на прегръдка или плътно одеялце, се дължи именно на тактилните рецептори. При оптимална сензорна среда, детето ще започне да проявява силен интерес към различни повърхности и до деветия месец ще може да разграничава различни текстури посредством ръцете и устата си.

Що се касае до развитието на цялостната сензорна система, спокойно можем да кажем, че с нейното правилно развитие, у детето не просто се "натрупват" познания кое къде се намира, как мирише или изглежда. С правилното развитие на сензорната система у детето се формират умения да приема, обработва, класифицира и употребява по предназначение информация за околния свят. Важно е да отбележим, че не винаги наличието на познания е следвано от умения за тяхното прилагане. Ето защо е от съществено значение децата в ранна възраст да тренират възможностите си за взаимодействие между двата феномена. Това може да се постигне с осигуряване на подходяща стимулираща среда подкрепена от целенасочени игри, упражнения и разбира се - много любов.

По статията работи:
Кр. Минчева, психолог