Западна мода за мързеливи майки

Наскоро водих разговор с една майка на тема кога и по-скоро „как е ОК“ да се включи детето ѝ в яслена група. Дамата беше прочела заслужаващ уважение обем литература по въпроса и беше проучила различни гледни точки. Това, което ѝ беше трудно да интегрира бе обвързано с т.нар. „предварителна подготовка“ на бебето за включване в ясла и конкретно – препоръките за предхождащо „мама-бебе“ участие в детски групи. Не ме разбирайте погрешно, тази майка НЕ отхвърляше идеята за такива действия; по-скоро не разбираше дали и какво значение биха имали върху готовността на детето ѝ за стартиране на ясла.
​
Предварителна подготовка на детето за стартиране на ясла/ ДГ.
За щастие, в последните години в нашето общество се говори по този въпрос. И се говори полезно, поне според мен.  ​​

Предварителната подготовка на детето се изразява конкретно в няколко основни дейности:

• говорене на детето за това какво е ясла/ДГ, кога му предстои, защо му предстои, какво ще му се случва там и т.н.;
• гостувания с преспиване при баба и дядо;
• посещаване на групи за "мама-бебе" като ателиета за музика, двигателно развитие, опознаване на природата, арт и др.;
• посещаване на групи за целенасочена подготовка за самостоятелност в ранна възраст.

Целите на тези дейности бих си позволила да обобщя по следния начин:

• формиране и/или обогатяване на уменията за взаимодействие с връстници
• изграждане на търпимост към присъствието, действията на и взаимодействието с връстници
• трениране на уменията за следване на определени правила, както за общуване, така и за осъществяване на дейности
• (от гледна точка на детето) интегриране на усещането, че нищо страшно и фатално не може да ми се случи, когато съм в среда извън семейната
• (от гледна точка на майката) интегриране на чувството за сигурност по адрес на детето ѝ, че то може да се справи в различни ситуации​

Идеята е чрез включване в процес на предварителна подготовка да подкрепим, както бебето си (помагайки му да натрупа опит в ситуации на менажирана обща дейност с връстници), така и себе си като майки, "проверявайки" неговите гъвкавост и нужда от подкрепа И "тренирайки" собствената си майчина устойчивост към мисълта, че ТОВА дете расте и скоро ще поеме в ежедневието си самостоятелно.

​"Че какво ни има нас, които едно време не сме водени по такива неща?"
Когато говоря с майки, честичко чувам да правят сравнение между стратегии за отглеждане и възпитание на деца ПРЕДИ и СЕГА. Обичаен паралел са те самите в  ролята си на бебета VS. техните собствени деца.

Както казвам и на тях, НЕ Е коректно спрямо днешните бебета да се прави паралел с едно време. Защо? Защото начинът на живот Днес е друг. Защото ние като родители Днес сме различни от нашите родители Вчера. Защото разбирането ни за децата Днес е много по-богато от Вчера.

"Без да ми се обиждаш, но тия работи са измислени за майки, които ги мързи да се напънат. Че ще реве като го оставя в яслата? Ми, да реве! Ще пореве седмица, две и ще спре."

Дали ще припознаят и интегрират в отношението си към бебето поведение, което да подкрепи неговите умения за самостоятелност в ежедневие, в което мама не е с 24-часово присъствие е въпрос на личен родителски избор. И АКО един родител избере точно тази стратегия, то това няма да бъде, защото "така е модерно".  Идеята за предварителната подготовка НЕ се е появила през изминалите месеци като резултат на маркетингова кампания от запад. Напротив. Тя е достатъчно "стара", за да може да докаже ефективността си на практика. Просто нашите родители не са знаели какви са възможностите. А в момента и в рамките на обществото ни, ние сме поколение на своеобразни пионери - за да дадем най-доброто, което можем на децата си.

Има значима разлика между това просто да оставиш детето си да се справи САМО в една непозната ситуация, защото "се учиш да плуваш в дълбокото"... и това да пуснеш детето си да се справи в нова ситуация, след като си му дала опит и увереност, че то е способно и няма да пострада преди всичко емоционално.

Западни или източни, северни или южни, майките имат ангажимент пред децата си за това как и дали ще изберат да ги подготвят за живот извън защитената семейната среда. А това се случва чрез предаването на социален и емоционален опит от родител към дете. И ако един от начините е провеждане на ефективна предварителна подготовка за включване в детско заведение, то как бихме могли да го наречем "мода за мързеливи майки"?

Предварителната подготовка на бебето е част от периода на отделяне, на психично ниво, от майката и най-вече от детското вярване, че "аз сам не мога". Това е и вид превенция на потенциална неуспешна адаптация при стартиране на ясла или ДГ.

По статията работи:
Кр. Гърмидолова,
специалист по ранно детско развитие