Специфични езикови нарушения: „Детето ми ще го израсте“???

Времето между една и две годинки е времето, в което децата започват да общуват все по-осъзнато, по-мотивирано и за целите на общуването си започват да използват нови и нови съчетания от звукове, които оформят първите думи, а постепенно и първите изречения. Кой родител не очаква да чуе тези първи форми на реч у детето си? Първото „мама“, „татко“, „дай“, „виж“, „искам“, „няма“, „не иска“, „ела тук“... При някои деца обаче тези първи думички закъсняват. После още малко. Често родителите си мислят, че детето ще го израсте и тъй като всяко дете следва свой собствен ход на развитие, изчакват. Само че изчакването понякога е последвано от 

трайно неформиране на реч или от общуване с големи трудности.​
​Действително всяко дете е индивидуално и се развива със свой темп, но има маркери, които бележат определени периоди за усвояването на умения. В рамките на тези етапи детето следва да се е научило да извършва конкретни действия (двигателни, комуникативни, познавателни). Ако детето не:

• отговаря на името си до края на 7 мес.;
• отговаря на говорен звук със звуци от своя страна до края на 7 мес.;
• прави дълги вериги от „бръщолевене“ (повтарящи се срички) до края на 7 мес;
• сочи обекти/картини до края на 1 год.

е възможно детето да има дефицит в езиково-говорните си умения, които да не могат да бъдат компенсирани самостоятелно.  
Това може да са първите симптоми на езиково нарушение в детска възраст – дисфазия на развитието. Това езиково нарушение може да бъде свързано с трудности в говоренето (експресивен тип) или с разбирането на езика (рецептивен тип). Нейните белези се проявяват на около 2-годишна възраст. Ако детето има дисфазия на развитието, неговият интелект е съхранен, а слухът му е запазен (възприема адекватно невербални слухови стимули), говорният му апарат е в норма, няма локализирани мозъчни увреди. Въпреки това, детето изпитва сериозни трудности в овладяването на езика.
Експресивната дисфазия на развитието се характеризира със следните трудности при децата:

• детето не използва звукосъчетания или единични думи във възрастта ок. 2 год.;
• детето не съчетава две думички в изречение във възрастта ок. 3 год.;
• речникът е беден – състои се предимно от съществителни имена и къси изрази;
• детето използва свръхзасилено малък брой думи, често повтаря едни и същи думи многократно, без да ги разбира;
• детето трудно свързва изречения и подрежда минали събития, когато разказва;
• детето може да изговаря думите с неправилна артикулация;
• детето леко се затруднява при дейности, изискващи фина моторика.

При рецептивната дисфазия се наблюдават следните възможни маркери:

• детето не реагира при името на познат човек във възрастта ок. 1 год.;
• детето не може да разпознае дори няколко обичайни предмета от ежедневието си, когато някой друг ги назове (не поглежда към тях, не ги посочва) във възрастта ок. 1,5 год.;
• не следва подадена от възрастен проста инструкция като „вземи чашката“, „седни на стола“, „подай балона“ и др. във възрастта ок. 2 год.;
• детето има трудности да задържи вниманието си върху по-дълго говорене от страна на друг човек (слушане на приказка, разказ, песен и др.);
• детето става свръхчувствително към слухови стимули, които не включват реч (звуци, музика и др.);
• детето обикновено има трудности и в говора (ескпресивната част на езика, описана по-горе).

Често дисфазията на развитието може да бъде сбъркана с прояви от аутистичния спектър, тъй като и при двата вида нарушения се наблюдава затруднена комуникация. За разлика от децата с нарушения от аутистичен спектър обаче, децата с дисфазия имат желание да общуват и намират начини да го правят посредством жестове, знаци, действия, мимики и вокализации; имат желание за игра с другите деца и правят опити да се включват в такава, включително по роли или наужким; използват играчките и предметите по предназначение; търсят възрастните за утеха.
Дисфазията на развитието засяга всички вербални начини за комуникация – слушане, говорене, четене, писане. В по-късна възраст води и до трудности в употребата на предлози, съгласуването на род и число, в запомнянето на слухова информация. Когато едно дете изпитва ежедневно подобни трудности в опитите си да комуникира с хората около себе си, не е рядкост това да доведе до проблеми в адаптацията към средата. Ако е налице негативно отношение от страна на възрастни или връстници, дисфазията може да доведе след себе си и затруднения в емоционално-социален план. Децата обикновено стават тревожни, често търсят вниманието на другите, но използват неадекватни стратегии за тогва – действат агресивно, импулсивно, не могат да отложат желанието си, не се съобразяват с мнението на другия, искат да контролират средата около себе си.
Неяснотата за състоянието не детето ни може да бъде сериозна пречка както за нашия собствен емоционален баланс, така и за правилната подкрепа на детето в тази ключова ранна възраст. При наличие на езиково нарушение свръхстимулацията или недостатъчната такава с говорене, думи, предмети може да промени изцяло хода на общото развитие на детето. Ето защо ако като родители забележим, че детето започва да изпитва трудности в това да се изразява, да се заявява, да общува, е важно да се обърнем навреме към специалист по ранно детско развитие, за да проверим дали „детето ще го израсте“. С навременна психологична и логопедична терапия дисфазията може да бъде подпомогната, а нейното отражение върху останалите сфери на функциониране на детето – ограничено.

По статията работи:
Кр. Минчева,
детски психолог