ВНИМАНИЕ! (НЕ)Агресия & училище

На прага на новата, макар и по-различна от своите предшественици, учебна година, неминуемо вниманието на родители и учители ще бъде насочено - с цел превенция, и върху темата за риска от агресия в училище. 
И тази година от ИНСТИТУТ за професионално и семейно развитие избираме да НЕ останем безразлични по темата. Надяваме се статията да ви бъде полезна в навечерието на предстоящата учебна година. Нека заедно - като специалисти, родителите, общество, имаме чувствителност по проблематиката за превенция на насилие в училищна среда!

​Несъмнено агресията в училище е един от глобалните проблеми на нашето общество, които все се стремим да "заметем под килима" и да отречем, че съществуват. Често спекулиран от недобре информирани представители на обществото като "нещо", което ще отмине „ просто така“, или като "нещо", което „се израства“ и няма смисъл да му се обръща "чак такова голямо внимание", симптоматиката на зараждаща се агресия в училищна среда бива неглижирана. Когато ескалира и проявите ѝ станат невъзможни за игнориране, често учители и родители се оказват неподготвени не само да се справят със случващото се, но и да подкрепят децата около себе си. Ето защо е важно присъствието на обществени дискусия и превенция по темата.

Нека си припомним - какво представлява агресията като поведение?
Агресията е поведение, което е насочено към съзнателно причиняване на вреда или болка, физическа и емоционална, на друго живо същество. Обичайно, в училищна среда, тя се изразява в демонстрация на неприязън или използване на сила спрямо околните. Агресията е целенасочено, настъпателно, разрушително поведение в разрез с утвърдените норми и правила в обществото.

До какви последствия за пострадалото дете може да доведе агресията в училищна среда?
Агресията е една изключително важна предпоставка  за емоционалното и социално израстване на децата. Именно качеството на съпровождане на пострадалото дете през преживяна в училищна среда агресия, в известен смисъл предопределя  по-нататъшното му поведение. При липсващо или недостатъчно ефективно емоционално съпровождане на детето от профилиран специалист (психолог), неговите родители и учители, то може да става все по-затворено в себе си, да се „научи“ да премълчава своите чувства и желания, за да не бъде обект на подигравки или наказвани; да се съобразява с желанията и преценката на другите, да не вярва в себе си и възможностите си, да развива депресивни състояния, тревожност. Без значение дали преживяното насилие е физическо или психическо (тормоз, булинг), то оказва негативно въздействие върху емоционалния свят на детето. Липсата на емоционален отговор от страна на родителите или учителите просто спомага за обостряне на вече описаните последващи отражения върху функционирането на детето.

Какво може да ни подскаже за предстояща ескалация на агресия в училищна среда?
Всяко живо същество носи агресията в себе си като вид защитен механизъм, начин за оцеляване, в т.ч. и човекът. Разбира се, благодарение на хиляди години живот в обществени и социални групи, човек се е научил да контролира агресивните си импулси и да има правото на избор кога и дали да ги позволи.
Когато, обаче, едно дете формира личността си в дисфункционална социална среда, с годините то започва да трупа агресия в следствие на психически или физически травми, която неминуемо ескалира в даден момент. Преди да се стигне до там обаче, налице се появяват определени "маркери" в техните поведения, а именно: 

• понижаване на концентрацията в час (или липса на устойчива такава)
• трудности (или невъзможност) за спазване на установените правила за поведение в час
• повтаряемост на оплаквания от други ученици за извършване на действие от друго дете, с което се нарушава личното им пространство и емоционален комфорт (пр.: системно криене на раница, драскане върху тетрадка/учебник, събаряне на лични вещи от чина и др.)
• често прекъсване речта на учител, съученик, или "вклиняване" в нея, посредством саркастични, иронични и/или обидни изрази
• невъзможност за приемане на чуждо мнение и твърдение в условия на дискусия, съпроводено с кратък, но ярък изблик на крясък, тръшкане, хвърляне на предмети и др.
• обща моторна напрегнатост в седнало положение - системно потропване с крак по пода, пръсти по плота, химикал/молив, въртене на място и др.
• открояващ се с интензитет на заявени пред учител оплаквания за вербална грубост прояви епизод
• зачестяване на "инциденти" в клас с участието на детето като спъване-падане, повредени вещи, повредена училищна собственост, изчезнали/скрити предмети, сбутвания-падания
• поява на оплаквания от деца, учители от други класове

Разбира се, с тези симптоми НЕ можем да изчерпим всичко, но те могат да послужат за една отправна точка и повишена чувствителност, както на самите учители, така и на родителите на децата в клас.

С какво ни помага да разпознаваме симптоми за евентуална агресия? 
Познаването на едно явление и умението да идентифицираме предизвестяващи го фактори ни дава възможност своевременно да реагираме с цел превенция на нежелан резултат. Изключително валидно е това що се касае до агресия в училищна среда. Щом можем да видим навреме симптоми за евевнтуално предстояща ескалираща агресия, значи можем навреме да предприемем действия, за да ѝ противодействаме. Агресията може да бъде овладяна и контролирана с помощта, както на учителския колектив, така и с паралелното участие на специалист - психолог, но и родителската общност на класа. Целта НЕ е идентифициране, заклеймяване и наказване на "злосторник", а промяна в обстоятелствата, които служат за активиране на агресивното поведение у кое да е дете. 
Нека не забравяме фразата, че агресията е всъщност вик за внимание. Когато едно дете прояви в поведението си агресивна симптоматика, професионално отговорно е и редно от социална гледна точка, да се обърне внимание на причините, да се потърси възможно най-ефективния и траен изход от ситуацията, така че детето да се научи как да се справя с конфликтите в бъдеще, как да проявява съчувствие към съучениците си и как да носи отговорност за действията си. 

Какво може да се направи в условията на училищната среда?

• системно, периодично информиране на родителите за важността на уменията на децата да разпознават и изразяват ефективно собствените емоции
• зачитане (от страна на учителя) емоциите на всяко едно дете в класа И споделяне на собствените (за учителя) преживявания в различни ситуации - както с позитивен, така и с негативен характер
• предоставяне на възможност на децата за алтернативни начини за изразяване на емоциите (извън агресивните действия) чрез въвеждане на допълнителни, междинни минутки за спорт и изкуство
• системни, периодични беседи в условията на класа, където да бъде обяснявано какви са последствията от проявена от детето агресия – за него самото и за околните (както от фактологична гледна точка, така и на ниво преживявания на всички участващи страни)
• уеднаквяване и съгласуване на моделите на взаимодействие & комуникация по адрес на дете с агресивна симптоматика в поведението между всички имащи отношение към него учители
• договаряне на правила и забрани за поведение, касаещи класа и функционирането му в условията на училище, които и всички имащи отношение учители да съблюдават.

По статията работи:
М. Петкова,
психолог