"Корените на детската агресия са в самата агресия"

За да разберем същността на агресивното поведение в детска възраст е необходимо да идентифицираме действията на детето като такова. Но как? Кое поведение да разглеждаме като "агресивно"? За да подкрепи родители и специалисти в процеса на правилно интерпретиране и идентифициране симптомите на детска агресия, ИНСТИТУТът ви предлага поредица от кратки статии, посветени на темата.

Агресия е всяка форма на поведение, което цели да нарани друго живо същество.
Съществуват три форми на агресия – физическа (може да се прояви чрез нанасяне на побой, ритане, скубане, удряне, хапане, драскане и т.н.), вербална (може да се изразява в ругатни, обиди, заплахи, даване на унизителни прякори  и имена и т.н.)  и индиректна (емоционална и/или психическа ). Съществува и специфична форма на агресивно поведение е, при която, с действията си, детето се стреми да причини нараняване и вреда на себе си – т. нар. автоагресия (може да се изрази в самонараняване, търсене на жертвена позиция, употреба на алкохол и психоактивни вещества, рискови действия и т.н.).
Агресия в поведението на детето може да се наблюдава още от ранна и предучилищна възраст, а може да се прояви и на по-късен етап в училище. Може да е целенасочена (обмислена, преднамерена, планирана), а може да бъде и спонтанна, несъзнавана като такава от страна на извършващия - поведенчески отговор на носеща емоционален дискомфорт ситуация.
Каквато и да е агресията като тип и вид, симптомите често са налице достатъчно дълго време преди да се стигне до поведенческа реакция. И е от съществено значение за самото дете ние - възрастните да съумеем да видим и предвидим какво се случва, за да предложим подкрепа своевременно.

Значим емоционален фактор за формиране и развитие на агресията е гневът.
Гневът предхожда агресивното поведение и е проекция на безпомощността изпитвана от детето в определена ситуация, която то не харесва, но не знае как да промени. Поради това, агресията може да бъде разгледана като свойство на личността, което има защитен характер и се проявява в моменти на опасност или неодобрение към случващото се, но води до разрушително поведение – насочено към другите или към себе си. Да, може би звучи абстрактно, но истината е, че зад всяко агресивно действие от страна на детето се крие количество непреработен гняв. И, когато този гняв достигне определени нива, с които личността не може да се справи, идва реакцията на поведенческо ниво - удряне, скубане, обиди, самонараняване и др.

Агресивното поведение е опит на детето да потърси помощ.
Проявата на агресивно поведение несъзнателно цели да насочи вниманието на околните към вътрешния свят на детето, в който са се натрупали прекалено много разрушителни емоции, с които то не е способно да се справи само. В някои случаи, агресията може да бъде и последен отчаян опит на детето да заяви себе си и да изиска от родителите си зачитането му като отделна самостоятелна личност. Уменията за овладяване на гнева и агресивния импулс се определят от развитието на емоционалната регулация - способността за различно поведение и емоционално откликване на ситуацията.  Емоционалната регулация се създава и развива при контакта между детето и грижещите се за него още от най-ранна детска възраст. Агресивното поведение е следствие от преживяванията на детето и неговия минал опит, което затвърждава мнението, че коренът за агресията се крие в спецификата на взаимоотношенията между детето и неговите родители.

Относно възпитанието и агресията.
Негативни са последиците, както от авторитарното възпитание, характерно със ситемни прояви на каква да е агресия по адрес на детето, така и от възпитание, характерно с непремерени дози "липса на правила и санкции". Свръхконтролът, прекалено високите изисквания и суровите наказания, предизвикващи вина и страдание у детето, водят до висока степен на агресивност. Липсата на контрол, липсата на демонстрация от възрастен към дете, че "мен ме е грижа какво правиш и какво ще се случи с теб" също са сериозни предпоставки за формиране на агресивно поведение.
Когато родителите имат различни нагласи към възпитанието на детето си, а от там и подходи, комбинация от горепосочените стилове могат да бъдат наблюдавани в едно и също семейство. Това води до объркване и липса на сигурност у детето. Същото се получава и при наличие на противоречие между възпитанието и собственото поведение на родителите. Ето защо е важно да бъдат въведени ясни граници на детето за това кое е позволено и кое не, както и постоянство от страна на родителите за налагането и утвърждаването им. Пример за налагане на граници при агресивно поведение е определяне на действията на детето от страна на родителите като неприемливи и недопустими в семейството и в обществото като цяло.

Какво може да се направи?

• от ранна възраст детето да се учи да разпознава и изразява по-добре собствените си емоции
• зачитане (от страна на родителя) емоциите на детето И споделяне на собствените (за родителя) преживявания в различни ситуации
• предоставяне на възможност за алтернативни начини за изразяване на емоциите (извън агресивните действия) чрез спорт, изкуство, участие в клуб/дейност по интереси и др.
• да бъде обяснено какви ще са последствията от проявена от детето агресия – за него самото и за околните (както от фактологична гледна точка, така и на ниво преживявания на всички участващи страни)
• уеднаквяване и съгласуване на моделите на възпитание по адрес на детето между двамата родители
• договаряне на правила и забрани за поведение, касаещи детето и функционирането му в околния свят, които и двамата родители да съблюдават.

По статията работиха:
Петя Недева, психолог
Георги Гърмидолов, психолог