Отричането на насилието е бягане от отговорност, а липсата на превенция - безотговорност.

превѐнция (същ.име, ж.р.)
Предварителни действия за предотвратяване на нещо, за предпазване от нещо.

Настоящата статия посвещаваме на всички колеги, специалисти и имащи-отношение-към-предприемане-на-промени-експерти с една-единствена цел, а именно застъпване за превенцията като политика за опазване на психо-емоционалното (а често и физическо) здраве на децата. Разбира се, смятаме, че и родителите биха открили полезност в текста и насоки за това към какво биха могли да се стремят в партньорството си и взаимодействието си със съответните структури. Считаме, че високите нива на информираност и коректно предоставени факти са от съществено значение в усилията на всяко едно семейство да даде най-доброто на своето дете.

През изминаващото десетилетие бяха изговорени и изписани много думи във връзка с превенцията на агресията и насилието в живота на децата. Стотици специалисти в сферата на образованието и социалното подпомагане бяха обучени как да разпознават симптоми и белези на тези феномени и как да им противодействат. Известно внимание беше обърнато и на родителите и техните деца с цел да се информират какво е агресия, какво е насилие и какво могат да направят, за да ги предотвратят и/или прекратят в рамките на ежедневието си. 

С оглед началото на нова учебна година и бидейки запознати с естеството на проблема от гледна точка на всяка една страна в процеса, [ИНСТИТУТ]ът призовава към повишена чувствителност относно проблемите с агресия и насилие в рамките на образователната ни система!

Умението да идентифицираш насилието като такова, като нередно и уронващо собственото и чуждо достойнство е умение, с което не се раждаме. То е умение, което усвояваме с години и на база примера и порядките, които старото поколение ни демонстрира, които ни въвежда. ​

Какво представлява "превенция на насилието"?
​Под превенция на насилието се разбират всички мерки, които се вземат, всички действия, които се извършват, за да се предотвратят или намалят проявите му. Тя може да се прилага в различни измерения от ежедневието на детето - домашна среда, учебно заведение, неформална среда. Не изисква задължителна намеса на специализирани структури стига извършващите я да имат високи нива на информираност по въпроса и реален ресурс да я осъществят.

Превенцията може да се извършва на три нива.

• Първична превенция – мерки за предотвратяване на насилие;
• Вторична превенция – директна намеса в агресивни конфликтни ситуации;
• Третична превенция – мерки за последващо оценяване и справяне с последствията от акта на насилие.

Първичната превенция има най-значим ефект, тъй като тя не се изчерпва с отделни мерки спрямо вече засегнатите деца, а цели възможно най-рано да достигне до всеки отделен индивид и до детската общност като цяло. С други думи казано, това е същината на процеса по информиране - децата (и техните семейства) да разберат какво е насилие, кое тяхно или чуждо действие се характеризира като насилие, как въпросното насилие им се отразява и какво могат да направят, за да го избегнат или да се защитят. Първичната превенция може (и следва) да бъде прилагана в дългосрочен план. Тя не следва да бъде еднократен и/или спонтанен акт. Тя следва да бъде добре планирана и трайно интегрирана системна практика.
Наличието на първична превенция касае не само децата и техните познания и умения по темите за насилие и агресия. Тя е пряко обвързана с уменията и компетенциите, които служителите на МОН следва да разгърнат и надградят, за да бъдат чувствителни по въпроса. Съществена част следва да бъде насочена И към възрастните, в т.ч. родителите като имащи пряко отношение и ангажимент към възпитанието на децата.

Ако бъдем научени, че насилието е нещо, което трябва да търпим - това и правим.
Ако бъдем научени, че насилието е нещо, което трябва да прилагаме - така и правим.
​Ако бъдем научени, че насилието е нещо, срещу което трябва да противостоим - то ние противостоим.

Първичната превенция е с основна насоченост към:

• стимулиране и подсилване на социалната и емоционалната компетентност както при учениците, така и при учителите.
• предлагане развитие на умения за формиране на алтернативи на агресивното поведение
• формиране на умения за справяне с конфликтните ситуации
• разчупване на статуквото и елиминиране на страха от открито, НЕосъждащо говорещия обсъждане по темата за насилие
• информиране за различните възможности деца, родители, учители  да търсят помощ, а не да принибригват, прикриват и/или избягват случващото се

Добра практика с цел превенция на насилието е в училищата да се предлагат допълнителни програми, насочени към рисковите групи, с които - от една страна, своевременно да се идентифицират възприемащи себе си като жертви на насилие ученици и е по-вероятно (ако вече не са, то) да бъдат потърпевши, а от друга - такива, които са по-склонни към извършване на насилствени актове. И в двата идентифицирани случая, следва да се предприемат професионални действия по въвличане на семействата като партньори в процеса на подпомагане на детето.

Вторичната и третичната превенция се прилагат, когато вече има реализиран конфликт довел до насилие. Възможно е да се касае за т.нар."тук и сега" ситуация, при която не са налице видими на пръв поглед белези, предвещаващи произтеклото насилие. Възможно е да се касае и за ситуации с предистория, в която конфликтът между двете страни е бил наличен за период от време преди самия акт на насилие. И в двата случая, коректно информирани и с наличие на чувствителност към симптомите на агресия и насилие възрастни (а защо не и деца) биха могли да предприемат превантивни действия. Това е вторична превенция - да разбираме какво се случва, да го идентифицираме и да предприемем действия, за да го предотвратим или прекратим. В противен случай се стига до акта на насилие. Когато това се случи, следва третичната превенция - справяне с последствията от насилие, за да не се стигне до повторение. В този случай, с цел постигане на оптимални и най-вече позитивни резултати, препоръчително е действията да са насочени по адрес на всички, които имат отношение към ситуацията – насилник, жертва, семейство, педагогически персонал и т.н. Една от основните цели на третичната превенция е да се подпомогнат въпросните участници, за да осмислят последствията от насилствените действия,  без значение дали се касае за физическо, вербално насилие, заплахи, осмиване, или други форми на тормоз в училище.

Когато знаеш и разбираш какво, как, кога и защо се случва с теб, с другите,
ти поемеш лична отговорност за действията си.
Когато тези действия са мълчание, игнориране на случващото се, омаловажаване, самоизвинение (че няма какво да направиш и промениш), това е бягане от отговорност към себе си, към другите.

Какви практики бихме препоръчали от гледна точка на [ИНСТИТУТ]а, за да подпомогнем други специалисти в дейността им по превенция?

• ​организиране и провеждане на информационни кампании сред деца, родители И служители на тема "Симптоми и прояви на агресия" (брошури, плакати, лекции и др.)
• организиране и провеждане на дискусионни групи/срещи с деца, с родители, със служители, в рамките на които същите да получат пространство за НЕосъдително изразяване на мнение по въпроса
• организиране и  провеждане на тематични работни групи за деца, родители, служители, по време на които същите да могат да влязат в ролята на Другия и да съпреживеят случващото се с него в ситуации на агресия и насилие
• системно извършване на професионално оценяване нивата на агресия сред ученици, минимум два (2) пъти годишно  с цел преждевременно идентифициране на рискови към насилие деца
• въвличане на родителите като партньори в процеса по превенция
• включване на вътре-организационни за учебните заведения политики по организиране и провеждане на допълнителни занимания за деца (спортни тренировки, работилници за изкуства, танци и др.), които да задават алтернативни на агресивните взаимоотношения

Какви добри практики от дейността на [ИНСТИТУТ]а бихме препоръчали на специалистите по случай на вече проявено насилие?

• прецизно оценяване на широкоспектърните причини за осъществен акт на насилие в конкретния случай
• идентифициране на факторите, поради които не се е стигнало до преждевременно разпознаване/овладяване на ситуацията и отсяване на онези, които могат да бъдат променени с цел бъдеща превенция
• коректно информиране, подкрепено с факти, на имащите отношение страни (дете, семейство, служители) за причините, които са довели до акта на насилие
• коректно информиране на имащите отношение страни за възможните и/или належащи последващи действия, мерки, както и за конкретния ангажимент и отговорност по въпроса на всяка отделна страна
• осигуряване на достъп до професионална подкрепа за всеки участвал пряко и/или индиректно в процеса по случване на акт на насилие с цел промяна в модела на поведение
• осигуряване на достъп до алтернативни форми за повишаване чувствителността по темата и промяна в модела (групи, кръжоци, специализирани програми и др.)
• стриктно системно проследяване и оценяване последващите нива на агресия
• взаимодействие с други структури и/или специалисти, когато нуждите на случая го налагат, или когато настоящите ви ресурси, компетенции, правомощия не могат да доведат до желания резултат.

По статията работиха:
П. Недева, психолог
Г. Гърмидолов, психолог