Защо е време да започнем по-често да казваме „Не!” на технологиите и „Да!” на играта?

Сигурно  няма човек в днешно време, който да не е забелязал, че съвременните деца са, така да се каже, доста привързани към и зависими от технологиите. Някой дори биха казали, че играенето на компютърни игри, непрестанното и обсебващо скролване и какво ли още не на мобилните телефони и следването на всяка възможна социална мрежа/медия, като че ли са се превърнали в основната жизнена дейност на децата, от която те извличат най-голямо удоволствие и наслада. А някога тази дейност беше играта…
Психологията отдавна е установила, че играта е водещ тип дейност в детска възраст – именно в  играта детето се подготвя за учене, труд и изобщо за пълноценен живот като възрастен. Чрез играта децата се упражняват в такива

умения и способности, специфични и присъщи само на човека. Това са езикът, мисленето, емоциите и въображението, волята и социалните умения, способността за творчество, за труд, за възприемане и влизане в ролята на другия. Основна функция на играта е подготовка за бъдещето чрез проиграване на съдържащите се в него многообразни възможности, подпомагане на адаптивното поведение и креативността.
Бързото разпространение на информационни и комуникационни технологии е неудържима сила, проникваща буквално във всяка сфера на съвременния живот  и оформяща ежедневието. Детството не е изключение. От момента, в който децата дойдат на бял свят те са потопени в постоянен поток от дигитална комуникация и връзка. Докато децата растат, капацитетът на дигитализацията за оформяне на техния житейски опит расте заедно с тях, като предлага привидно неограничени възможности да учат и общуват, да бъдат зачитани и изслушвани. Дигитализацията промени начина, по който децата прекарват свободното си време, като им осигурява непрекъснат поток от видеоклипове, актуализации в социалните медии и силно поглъщащи вниманието виртуални игри.
За някои от родителите стана нещо като навик да се възползват от притегателната сила на технологиите в моменти, когато нямат ресурса и енергията да се справят с възпитанието и отглеждането на своите деца. Всеки поне един път е прибягвал до употребата на мобилно устройство, за да укроти немирно дете и по този начин да си спечели няколко безценни мигове на мир и спокойствие. Но честно ли е това спрямо детето? Някога чудили сте се от какво лишавате детето, когато поради различни причини не успявате да му осигурите нужното време и пространство то да играе?
Е, малко преувеличих… Ежедневието на не малко родители е изключително натоварено и интензивно, предвид  броя отговорности, които те имат. Разбираемо, не винаги да им остават време, сили, а и търпение, просто да поиграят заедно с детето. Но истината е, че повечето житейски проблеми не могат да бъдат решени, докато детето си стои  вкъщи  и играе на телефона или прекарва часове наред пред телевизора, или на компютъра. Успешното разрешаване на проблемите изисква правилна преценка, креативност и гъвкавост – качества, който дължим на житейския опит. Децата придобиват този опит чрез игрите.
В играта детето се развива, утвърждава и изживява  като личност, формира, съхранява и развива своята индивидуалност. В същото време, отново чрез играта, детето осъзнава и реализира взаимовръзката си с другите хора, групи, общности, осмисля своето собствено битие като събитие с другите. Чрез игровите форми на дейност и общуване се опознават, пресъздават и усвояват основните форми на практическото взаимодействие между хората – сътрудничество, съперничество, конфликт и неговото разрешаване. Ставайки участник в играта, детето се сблъсква с необходимостта да съгласува своите намерения и действия с другите, да се подчинява на правилата. В играта, преживявайки действията и чувствата на изобразяваните герои, то опознава и емоционалната същност на човека, открива причините за неговите чувства и емоции, свързани с взаимоотношенията с другите хора и отношенията към създадените ценности. Играта дава възможност на детето не само да опознава света, но и да го „изменя”, а това провокира, стимулира и развива креативността и творческото мислене. И не на последно място, в играта детето има възможност да структурира своето свободно време. Играта най-адекватно задоволява потребностите на детето от дейности и взаимоотношения, нерегламентирани от възрастните, от техните правила и насочващо присъствие. Играта е въпрос на собствен избор, тя е антипод на принудата.

Ето само някои от последиците, до които може да доведе липсата на достатъчно време, което детето да прекарва в игра (самостоятелна или колективна):

• неумение за задълбочено възприемане на обектите, явленията и отношенията между тях от заобикалящият го свят;
• забавяне в развитието на познавателните процеси – внимание, памет, мислене въображение;
• неумения за поставяне на цели, определяне на подходящи средства и волеви усилия за постигането им/самоконтрол и самоорганизация на поведението;
• ограничен социален опит и затрудняване на междуличностните взаимоотношения поради липсата на възможност да се упражняват уменията, необходими за разрешаване на конфликти (да се правят компромиси и да се отстъпва);
• неумение за съвместна дейност, сътрудничество със самия себе си и с другите хора;
• неумение да се съобразява с другия, да се поставя на негово място;
• неумение да се поема отговорност за действията и/или да се изпитва  удовлетворение от тях/от постигнатото;
• неумение за самоутвърждаване, неасертивно поведение;
• неумение да се вслушва в речта на другите, като вниква в интонационното й звучене, да разбира настроението на хората по израза на лицата им, по движенията и жестовете;
• неумение  да се вниква  добре в мислите и чувствата на другите, да се разбират желанията, намеренията им, мотивите за техните действия и каква е крайната цел, която преследват.

Всеки родител сам за себе си определя и решава какво е най-доброто за неговото дете и прави, каквото му е по-силите, за да му го осигури. Да се грижим за детето си, да го обичаме и да го закриляме – това е изначален и мощен инстинкт. Трудно е да приемем, че понякога, въпреки най-добрите ни намерения, може би не осигуряваме оптималните условия за цялостно развитие на нашето дете. Това в никакъв случай не означава, че ние не даваме най-доброто от себе си или, че не се справяме в ролята си на родител. Но, като такива, за нас е ценно добре да познаваме границите на своите възможности и докъде се простират те по отношение на нашата способност изцяло сами да се справим с евентуалните проблеми по отглеждането и възпитанието на нашето дете. Кога е необходимо да се обърнем към някой за подкрепа и съвет относно това как да подпомогнем детето си в неговото по-нататъшно развитие? Ако детето ви е стигнало до там да предпочита да прекарва свободното си време с поглед  вперен в екрана на телефона, вместо да прави нещо заедно с вас или с деца на неговата възраст, време е да потърсите помощта на психолог. Не чакайте проблемът да се разреши от самосебе си. Бъдете отговорни и реагирайте на време.

По статията работи:
В. Илиева,
детски психолог