Сензорна интеграция – или как сетивата започват да работят заедно

Сензорната интеграция е процесът, чрез който ние възприемаме стимулите от средата, обработваме ги и на базата на тях взаимодействаме със света около себе си. Чрез сензориката си ние не само се справяме с вече познати дейности и ситуации, но и трупаме нови знания и умения. Това се случва благодарение на сигналите, които достигат до седемте сензорни системи – проприоцептивна, вестибуларна, тактилна, слухова, зрителна, вкусова и обонятелна. Цели 7! Представете си сега колко прецизен трябва да е нашият мозък, за да обработва толкова различна по вид информация, без да се претовари, разсея или изключи?!? 

Този баланс, който човешкият мозък постига, се случва през развитието на сензорната интеграция.  Тя не е универсална и зависи от особеностите на организма. Когато расте и развива своите сензорни системи, детето има нужда от оптимална стимулация, за да напасне своите сензорни потребности и способности за преработка на информация към средата. Дори дейности, които на пръв поглед не са сензорни по природа, включват натрупани и интегрирани вече в едно познания от сензорните системи. Да вземем например писането – бихме могли да я наречем образователна или академична дейност. Само че, ако се замислим, ще видим, че за да я извършваме, използваме всичките си сетива: стоенето в седнало положение (проприоцептивна система), държането на химикала и натискането с подходяща сила (тактилна и проприоцептивна система), изписването на знаците в правилна форма (зрителна и вестибуларна система), поддържане на устойчивост (вестибуларна и проприоцептивна система), филтриране на разсейващите звуци (слухова система). Ясно личи как в основата на дейности, които ивършваме ежедневно, стоят умения, усвоявани, усъвършенствани и натрупвани още от най-ранно детство. За да има интеграция на сензорните стимули и колаборация в работата на системите, които ги обработват, мозъкът на детето следва да е научил най-напред да ги разграничава, след което да ги обединява. Всъщност всяко възприемане на стимулите от средата е един непрекъснат двупосочен процес между тези две умения – да отграничиш звука от гласа на човека от неговото лице и в същото време да ги възприемаш като едно цяло. Това се случва, защото процесът е автоматичен. Дори когато човек има трудности в това да поддържа една система будна, неговите умения му дават възможност, без да се замисля, да използва друга своя сензорна система в подкрепа. Често ще видите първокласниците да смятат на пръсти – неслучайно, защото тактилното докосване на пръстите е още един канал, през който те преработват информацията, с която мозъкът в този момент „се бори“ (и слухово, броейки на ум, и зрително, представяйки си числата). Някои деца може да имат трудности да запомнят реплика и автоматично да започнат да си я припяват, което улеснява запаметяването. При възрастните тези процеси са също толкова чести и автоматични – дъвченето на дъвка нерядко е опит за успокояване на нервната система и концентриране на вниманието през вкусовата и тактилната сензорика например.
Докато растат, децата се научават как да приемат и обработват цялата тази сетивна информация едновременно и да фокусират вниманието си върху определени усещания, като същевременно игнорират другите; учат се да пренасят опита си в нови ситуации и при напълно непознати усещания, учат се да бъдат гъвкави и да адаптират мозъчната си активност в зависимост от стимулите. Всички примери, които разгледахме по-нагоре разкриват някои от тези адаптивни стратегии на сензорната интеграция. За да се развият те, е необходимо ежедневно и оптимално ниво на сетивни „срещи“ със заобикалящия свят

По статията работи:
Кр. Минчева,
детски психолог