За стреса, работното място и "спестените инвестиции" от служители

Стрес
същ.име, м.р., ед.ч.
 „Универсална реакция на организма на различни по своята същност дразнители“ .
Ханс Селие, ендокринолог ​

Какво е стресЪТ?
Когато чуем думата „стрес“, сякаш сме свикнали да приемаме, че се говори за нещо негативно. Нещо, което ни оказва неползотворно влияние и което ни пречи да бъдем щастливи. Често използваме думата „стрес“, за да обясним на себе си или околните моментното ни състояние на умора, професионален неуспех, възникнал конфликт и резултати от това ни състояние. В същността си обаче, „стрес“ е форма на защитен механизъм на организма – ежедневен спътник на човек и резултат от настъпващи в заобикалящата ни среда промени. Сам по себе си стресът има защитни функции по отношение човешкото функциониране и оцеляване. Това е динамичен процес на  взаимодействие и баланс между човешката психика и случващото се с индивида. 
Попадайки в стресова ситуация, човек активира наличния си ресурс за оцеляване, изразяващ се в т.нар. адаптивни механизми, в следствие на което се стига до реакция на емоционално, неврологично, биохимично, физиологично и поведнческо ниво с едничка цел – преодоляване на стресовата ситуация.
 
Стрес и Емоция
При попадане в стресова ситуация, поведението на човек се определя от това как неговата собствена психична структура интерпретира самата ситуация. Интерпретацията на дадена ситуация е динамичен процес, базиращ се на фактори като ранен емоционален опит в детска възраст, предходен житейски опит при контакт със стресори, устойчивост на моделите за адаптация към промени в средата наоколо и др. 

[Не всичко е въпрос на мисъл?]
При настъпване на промяна в средата около нас, настъпва промяна в средата вътре в нас – буквално. При попадане в негативна ситуация и сблъсък на индивида с негативни дразнители, в организмът стартира засилено производство на хормоните адреналин и норадреналин. Те имат за цел да подготвят тялото за „сблъсък“ с негативната ситуация и последствията от нея. При попадане в позитивна ситуация и сблъсък на индивида с позитивни дразнители, в организмът стартира засилено производство на трансмитерите серотонин и допамин. Те имат за цел да подготвят тялото за „сблъсък“ с позитивната ситуация и последствията от нея.

Последствия на работното място
В случай на поява на стрес, характеризиращ се с негативни емоции за човека, понякога рязко, а понякога и в продължение на месеци, същият започва да проявява нехарактерни за него черти в поведението си. Обисновено, в [ИНСТИТУТ]а чуваме от свои корпоративни клиенти, разкази как от спокоен и уравновесен, служител се превръща в раздразнителен и избухлив колега; от отговорен и организиран – в небрежен и незаинтересован. Основната причина за настъпване на промяна в познатото ни (на нас – другите) поведение на даден човек е занижената устойчивост за справяне с определени ситуации. Устойчивостта е строго индивидуална, както за различните хора, така и във връзка с различните ситуации. При системни негативни преживявания с неособено висок интензитет, следва „натрупване“ на емоция , която в даден момент се компенсира чрез промяна на действията и реакциите (поведението).

Липсата на баланс и профилактика убива
Продължително функциониране на човек в плоскостта на стреса, без наличие на балансиране между негативни и позитивни дразнители, ситуации, емоции, води до клинични изменения в психичното и здравословното медицинско състояние. Липсата на устойчивост и невъзможността за уравновесяване на преживяванията могат да доведат до хоспитализация, хронични заболявания, трайни изменения във функциите на жизнени органи.

Идентифицирането на негативни последствия от продължително изложение на стрес при служители е от съществено значение за превенция на burnout ефект, загуба на кадри, нарушаване на  работния процес и производството в една фирма. [ИНСТИТУТ]ът напомня, че подценяването на последствията от негативен стрес води до нетрудоспособност за служителите, създаване на предпоставки за рискови за живота и здравето ситуации, уронване престижа на организацията и генериране на повече разходи за коригиране на негативи, отколкото спестени средства от навременна интервенция.
 
Как да противодействаме?

• Ежегодно независимо оценяване нивата на стрес от външен (независим и непознат като "колега" в екипа) изпълнител като част от политиката за трудова медицина на служители.
• Осигуряване на достъп до независими външни специализирани форми на подкрепа за подобряване на личната устойчивост в ситуации на стрес (супервизии, групови формати за подкрепа, практически обучения и др.).
• Равностойно инвестиране в психичното здраве и професионална компетентност на служителите.

По статията работи:
Г. Гърмидолов,
​психолог