Злоядо дете или...?

Наричат ги „капризни“, „придирчиви“, „злояди“ деца. Ако до вчера са си хапвали редовно и обилно, то от утре могат рязко да започнат да отказват всичко. Един ден могат да се съгласят да ядат само веднъж, а на следващия - да искат храна през 2 часа. Със седмици могат да ядат едва няколко вида ястия, без интерес към други или да отказват ястия, заради конкретни причини като цвят, аромат, консистенция. Сякаш изведнъж отказват регулярна кухня и започват отново да искат пасирана храна. Имат свои лични преференции към точно определени храни, а всичко останало дори не се опитва. Обичаен израз от страна на роднини е „Ще го израсте“, а обичайно действие  е приемането на сироп за повишаване на апетита. Ако и Вашето е дете от онези, които са изключително избирателни към вида и количеството храна, което приемат дневно, тази статия може да Ви бъде полезна.

Придирчивост, капризност и избирателност към храната са все по-често наблюдавани поведения при малките деца. След бързото израстване през първата годинка, по време на която бебето почти тройно наддава на килограми, през втората годинка този „растеж“ сякаш забавя своето темпо. Освен че отнема повече време, за да порасне с няколко сантиметра, през втората годинка на детето му е необходимо и повече време, за да натежи с няколко килограма. Често в този период родители забелязват настъпване на нежелани от тяхна страна промени в досегашния апетит на детето, а именно, че той намалява или се видоизменя рязко. Причина за промените могат да бъдат разнообразни обстоятелства, но едно е сигурно - от тях, между дете и родител, могат да възникнат негативни преживявания като напрежение, тревога, поводи за конфронтация. След няколко месеца в такъв режим, дори най-либералните родители започват да изпитват притеснения за здравето на детето си. Следват консултации с медицински специалисти и изследвания, семейни стратегии за привличане интереса на детето върху храната. В повечето случаи детето съумява да регулира апетита и храненето си до здравословни параметри в рамките на няколко месеца. В други случаи обаче, хранителните трудности и проблемни поведения на детето не се променят, а продължават да се задълбочават. Тогава е силно препоръчително то да бъде повторно консултирано от лекар, а паралелно с това от психолог & специалист по ранно детско развитие. Колкото по-дълго време се наблюдават хранителни проблеми и колкото по-устойчиви започват да стават, толкова по-важно е да бъдат констатирани причините за техните прояви. Защото една от тях може да бъде избягващо/рестриктивно хранително разстройство (ARFID), познато още като хранително разстройство на избирателно хранене.

Избягващо / Рестриктивно хранително разстройство
Това е относително „млада“ диагноза обикновено свързвана с деца в ранна възраст. Представлява хранително разстройство, характеризиращо се с прием на много малки количества храна или избягване яденето на определени храни. В резултат, детският организъм не успява да набавя необходимото му количество калории и хранителни вещества, допринасящи за здравословното му развитие. От своя страна това води до недохранване, забавяне във физическото развитие и растеж на организма, проблеми в постигането на нужни за възрастта килограми, задръжки в когнитивните функции и съпътстващите ги проблеми в усвояване на нови знания, и не на последно място – трудности в участие в някои социални дейности като хранене в компанията на други хора, посещения на ресторант и т.н.

Хранително разстройство или злоядо поведение?
В много отношения симптоматиката на двете си прилича, но с една съществена разлика – продължителността на проява. Когато става дума за т.нар. „придирчивост“ по време на хранене, то тя следва да отшуми в рамките на няколко месеца след появата си. Същото не може да се каже за симптоматиката на хранителното разстройство – не само, че не отшумява, а напротив, задълбочава се.
Съществува и още един вид „каприз“ при хранене, а именно обусловеният от вече диагностицирано медицинско състояние – прекарано или актуално. Обикновено след претърпяно боледуване, особено ако е съпроводено с хоспитализация, малкото дете рязко и натрапчиво променя хранителните си поведения. Същото е характерно и за някои неврологични заболявания.
Когато не е налична диагноза като причина, с която да се обяснят продължаващите повече от 4-6 месеца хранителните поведения и проблеми на детето, приоритетно за Вас като родител е да се консултирате с лекар и психолог.

​Симптоми & поведения при деца в ранна възраст, за които родителите следва да бъдат чувствителни и наблюдателни:

• Детето има трудности в процеса на хранене като например - избягва определени храни, придържа се към едва няколко вида храни, не се храни така често&обилно, колкото е обичайно за възрастта или като цяло му липсва интерес към храната
• Детето не е наддало на тегло в продължение на поне цял един месец или теглото се запазва под минималното за възрастта поне един месец, или детето е изгубило значителна част от теглото си през изминалия един месец

• За да се осигуряват необходимите хранителни вещества за организма, поради беден избор на храна от страна на детето, основно се разчита на прием на хранителни добавки
• Проблемите с храненето не се дължат на вече диагностициран здравословен или психиатричен проблем; не се дължат на религиозни, културални, етнически особености в приготвяне и поднасяне на храна, както и на реална липса на храна в семейството
• (като част от предходно изброени симптоми) Детето често изглежда притеснено, тревожно; сякаш не умее да общува с околните и се срамува от тях, страни от тях
  

Ако наблюдавате описаните симптоми при Вашето дете, консултирайте се с лекар своевременно. Това не означава непременно, че детето ще бъде диагностицирано! Поставянето на диагноза за хранително разстройство, особено в ранна възраст е процес, отнемащ седмици наблюдения, изследвания и анализи на поведения, навици, хранителни порядки.
 
В случай, че бъде поставена диагноза за хранително разстройство при дете в ранна възраст, следва да бъде стартирано лечение чрез въвеждане на подходящ хранителен режим, системно проследяване от лекар, провеждане на редовни консултации със специалист ранно детско развитие (за детето) и психолог (за родителите), при констатирана нужда и след предписание – прием на хранителни добавки. Колкото по-навременна е комбинираната терапия, толкова по-добри са шансовете на детето с времето да се справи с хранителното си разстройство и да се научи да се храни здравословно, да се грижи за физическото и психичното си благосъстояние.
​
Нетретираното и неидентифицирано избягващо/рестриктивно хранително разстройство може да доведе до забавяне във физическото и психично развитие на детето, които с времето да се превърнат в трайни увреждания. 

По статията работи:
Кр. Гърмидолова,
с-т РДР