Спиш ли достатъчно, малко съкровище?

Колко време трябва да спи малкото дете в едно денонощие? А какво се случва ако пропусне своя следобеден сън? Всъщност... толерирате ли следобедния сън или оставяте на детето само да прецени нуждата си от него? Вечер заспиването протича ли бързо и лесно?
​В настоящата статия ще опитаме да отговорим на някои въпроси, свързани с тази иначе „подразбираща“ се, но често подценявана от родители и специалисти тема. 
Спането заема важна роля в развитието на детския мозък, както в ранна възраст, така и през следващите години. Като се вземе предвид и все по-натоварващия новите поколения ритъм на живот, ролята на спането 

става все по-значима за доброто физическо, но и психическо съществуване на човек. Сигурно сте чували популярния сред бабите израз, че „докато детето спи, то расте“. Е, на база множество медицински изследвания, спокойно можем да се съгласим с това твърдение. Спейки детето, неговото тяло е в покой, сензорната му система също, а това дава възможност мозъкът да спести енергия от ежедневни дейности, да отпочине и да „структурира“ натрупаната през деня нова информация. Също така, според изследвания, по време на сън настъпва баланс при секрецията на определени хормони, които са важни за физическото ни функциониране.
 
За връзката между спането и храненето?
Докато детето спи нивата на хормоните грелин и лептин, които се грижат за усещанията ни за глад и засищане, се уравновесяват по здравословен за тялото начин. Нивото на грелина (отговаря за усещането за глад) се покачва между отделните хранения на детето и особено през нощта, когато мозъкът получи информация, че енергийните запаси на тялото привършват. Ето защо, след сън децата имат готовност да се хранят още с отварянето на очите си. Лептинът пък има отношение към чувството за заситеност. Когато има свръхпроизводство на този хормон, рецепторите на мозъка се претоварват, в следствие на което усещането за засищане изчезва и организмът преминава в режим на свръх-хранене. Една (но не единствената) от причините за този дисбаланс е неефективният режим за сън-бодърстване при малкото дете. Ето защо, ако наблюдавате, че вашето дете има проблеми с храненето, нужно е да проследите продължителността, честотата и качеството на съня му. За подкрепа можете да разчитате на педиатъра си, с когото да проведете консултация по темата.
 
За връзката между спането и поведението?
Прави ли ви впечатление, че когато детето е имало тежка нощ или се е събудило преждевременно, през деня е по-склонно да се разстройва, да бъде опозиционно, да се разсейва лесно? Липсата на достатъчно и пълноценен сън води до трудности за това  вниманието да се фокусира върху ежедневни ситуации, детето да изпълнява поръчения и да се задържа в една игра за повече време. Търпимостта към заобикалящия свят е занижена и от наглед незначителни обстоятелства, до избухване на емоции се стига по-бързо от обичайното. Изследвания показват, че като резултат от нарушенията в съня при малките деца настъпва и дисбаланс в когнитивните функции. Например, запаметяването на нова информация се случва по-бавно, по-трудно, по-некачествено. Отработването на тези "резултати" и снижаване на негативните ефекти от тях се случва, както с подобряване качеството на съня, така и с предоставяне на подходящи за повишаване на когнитивните функции упражнения. За подкрепа можете да разчитате на специалиста си по ранно детско развитие, с когото да проведете консултация по темата.
  
Колко време за спане е достатъчно?
За да бъде пълноценен режимът на сън-бодърстване при малките деца, необходима е постоянност от страна на възрастните, както и профилактично консултиране със специалисти през интервал от няколко месеца. Защо? Защото, при деца с проблеми в съня е силно препоръчително да има постоянство на стратегиите на възрастните. Просто да се добавят няколко часа спане повече през уикенда или да се постигне ефект на свръх-спане (прекомерно спане в рамките на едно денонощие), не може да разреши проблема на детето в развитийно отношение. Нищо не може да замени приноса за детското развитие от пълноценния и качествен сън. През първата година от живота на детето препоръчителното сумарно време за сън на едно денонощие варира между 14 и 16 часа, като в различните триместри има различни опорни точки за следване, съобразно потребностите на организма. Между първата и третата година са необходими между 12 и 14 часа на денонощие, разпределени в нощен сън и една следобедна дрямка. Препоръчителното време за лягане вечер е 21 часа, а сутрешното ставане – в интервала между 06.00 и 08.00 часа. Между четвъртата и шестата година необходимите за едно денонощие часове сън са между 10 и 12 часа с включена следобедна кратка дрямка. Във възрастта между 7 и 12 години са необходими 10-11 часа сън на денонощие, а вечерният час за лягане е препоръчително да остане 21.00 часа.
 
Не абдикирайте пред нуждата от сън.
Да, детето има нужда от определени часове за спане, както и от подходящ режим, в който тези часове да бъдат здравословно разпределени. И, да, родителите са тези, от които зависи това да се случи. Разбира се, за детето може да има различни странични фактори, които да „саботират“ неговото пълноценно спане (колики, настинка, необятен свят за изследване и др.), но те не са системно присъствие в неговото ежедневие, а по-скоро са епизодични. Що се касае до някои „модерни“ тенденции, особено за възрастта от 2 до 5-6 години, почиващи на вярването, че едно невръстно дете може само да реши дали и колко му се спи, препоръчваме ви да не бъдете крайни в тяхното следване. Със сигурност категорично считаме, че право на всяко едно дете е неговото мнение да бъде чуто и уважено. Но „чуто и уважено“ не е същото като „изпълнено на всяка цена“, особено що се касае до опазване на здравето на това малко дете, което не носи отговорност за отглеждането си.
 
Няколко базови принципа по темата.

• Времето за лягане – опитайте се да поддържате един и същи час като време за лягане вечер, с отклонение не повече от 10 до 15 минути. По този начин хем допринасяте за здравето, хем и възпитавате добри навици у детето си. При някои семейства може да бъде трудоемко, но ако успеете да въведете практиката, с времето ще установите, че става все по-лесно и все по-бързо.
• Време за преход – снижете интензитета на занимания и емоции преди времето за лягане. Около 30 до 60 минути преди да стартирате подготовката за лягане (къпане, пижами, приказки и т.н.), предложете на детето си по-спокойни занимания, които не включват боричкане, скачане, тичане, сглобяване и разглобяване. Гледането на телевизия, играта на конзолни игри и манипулацията с телефон, таблет категорично не са сред препоръчителните преди лягане дейности.
• Време за рутина – миене на зъби, къпане, събличане, обличане на пижамки, четене на приказки. Добрите навици са от съществено значение непосредствено преди лягане. Те носят на малкото дете усещане за сигурност, подреденост, предвидимост. Не ги избягвайте и не ги игнорирайте, защото те са „детайлите“, които носят успокоение на детето, за да може да заспи.
• Лакомства след вечеря – препоръчваме ви стриктно да ги избягвате. Не просто като нещо сладичко, което да си подхапне детенце, докато си играе преди лягане, а като цялостно присъствие във вечерното меню (десерт, безалкохолно). Приемът на захари или кафеини вечер просто ще повиши изкуствено активността на малкото дете и процесът по лягане ще бъде максимално затруднен и болезнен и за двете страни.

По статията работи:
Кр. Гърмидолова,
специалист ранно детско развитие