По време на жизнения си цикъл човек преминава през удовлетворяване на множество свои потребности -  като започнем от базисните (вода, храна, сън и др.) и стигнем до личностно значимите (признанието на околните, реализирането в дадена сфера и т.н.). И може би няма да излъжем ако заключим, че всяко наше действие е подбудено от нуждата за удовлетворяване на дадена потребност. А щом има „удовлетворяване“ има „удовлетвореност“ и „неудовлетвореност“. 

​Неминуемо любовта между двама души е тема с дълбочина често трудна за осмисляне. Обикновено говорим за нея така, сякаш в нея всичко е „или-или“, „черно-бяло“, „вярно-грешно“. Но за любовта не съществува точно определен модел на случване. Липсва универсално решение за възникващите трудности, проблеми. Не е „безкрайно“ щастието, когато една любов продължи в брак, последван от създаване на деца. Любовта между двама души е отговорност – към себе си, към другия, към двамата, към създаденото от двамата. Тя има начало, има край, но има и

Наричат ги „капризни“, „придирчиви“, „злояди“ деца. Ако до вчера са си хапвали редовно и обилно, то от утре могат рязко да започнат да отказват всичко. Един ден могат да се съгласят да ядат само веднъж, а на следващия - да искат храна през 2 часа. Със седмици могат да ядат едва няколко вида ястия, без интерес към други или да отказват ястия, заради конкретни причини като цвят, аромат, консистенция. Сякаш изведнъж отказват регулярна кухня и започват отново да искат пасирана храна. Имат свои лични преференции към точно определени храни, а всичко останало дори не се опитва. Обичаен израз от страна на роднини е „Ще го израсте“, а обичайно действие  е приемането на сироп за повишаване на апетита. Ако и Вашето е дете от онези, които са изключително избирателни към вида и количеството храна, което приемат дневно, тази статия може да Ви бъде полезна.

​Знаете ли, че от създаването на първия дигитален компютър са минали само 78 години? Първият смартфон пък бележи 20 години от патентоването си. А първият таблет, аналог на познатия ни днес, е създаден едва преди 10 години. Днес у дома имаме поне по едно от всяко устройство. За толкова кратък период от време дигиталните технологии промениха ежедневието както на възрастните, така и на децата. Заедно с интернет пространството те  създадоха условия за нов вид култура на общуване, мислене и забавление. На каква цена обаче? Какво дава и какво взима на децата тази субкултура, в която те са потопени от раждането си?

​„Партньорът ми ме бие.“, „Партньорът ми ми крещи.“, „Партньорът ми ме унижава пред приятелите.“ . Звучи ли ви познато?
Домашното битово насилие е един от големите световни здравни проблеми, в резултат на който над 2 млн. жени и близо 1 млн. мъже се превръщат в т.нар. „жертви на насилие“. То има много лица и измерения и е явление, устойчиво във времето, нерядко резултат от културалното, родово, религиозно наследство, което всеки индивид носи на раменете си. За домашно битово насилие се счита онова, което се случва между партньорите в двойката. 

На прага на новата, макар и по-различна от своите предшественици, учебна година, неминуемо вниманието на родители и учители ще бъде насочено - с цел превенция, и върху темата за риска от агресия в училище. 
И тази година от ИНСТИТУТ за професионално и семейно развитие избираме да НЕ останем безразлични по темата. Надяваме се статията да ви бъде полезна в навечерието на предстоящата учебна година. Нека заедно - като специалисти, родителите, общество, имаме чувствителност по проблематиката за превенция на насилие в училищна среда!