Оказва се, че не е достатъчно човек да притежава висок коефициент на интелигентност (IQ), за да бъде успешен в личен и професионален план. Ключът към постигане на успех във всеки аспект от човешкия живот  е свързан в голяма степен с нивото на емоционална интелигентност (EI). Днес все повече експерти са категорични, че без развиване и повишаване на емоционалната интелигентност, аналитичните умения се обезсмислят. Благодарение на разностранни умения, хората с висока емоционална интелигентност мислят, държат се и комуникират по ефективен начин, което им позволява да развиват потенциала си и да реализират целите си.
Интересът към емоционалната интелигентност нараства все повече, благодарение на ползите, които носи за психичното благополучие и личностното израстване.

Предимствата, които ни носи емоционалната интелигентност включват:

• Емоционално осъзнатите хора разпознават конкретните ситуации или теми, които ги предизвикват емоционално, и предприемат превантивни мерки за контрол над потенциално негативните си реакции.
• Хората с висока емоционална интелигентност по-лесно създават и поддържат здрави междуличностни взаимоотношения. Познаването и разбирането както на собствените емоции, така и на емоциите на другите, ни позволява ефективно да се справим в конфликтни ситуации, отразява се и на управлението на стреса.
• Да мислим трезво в стресови и кризисни ситуации. Тъй като силните емоции могат да попречат на адекватната ни преценка и реакция, умението да ги контролираме ни позволява да видим ситуацията в нейната цялост, без да позволяваме на емоциите да контролират нашите действия и решения.
• Емоционалната интелигентност е полезна и приложена към работата. Тъй като емоционалният самоконтрол е ключов елемент на емоционалната интелигентност, а умението за контролиране на емоциите носи много предимства на работното място. Разбирането на чуждите емоции ни дава способността да мотивираме другите, да бъдем добри водачи и да работим успешно в екип. Така емоционалната интелигентност може да бъде ключ към успех в кариерата. Способността да се управляват взаимоотношенията е от особена важност  за всеки лидер. Високата емоционална интелигентност позволява на хора със среден коефициент на интелигентност имат по-голям професионален успех от тези с по-високо IQ. Тези служители вярват в себе си, по-уверени са, комуникират успешно с колеги и клиенти, и постигат значително по-бързо кариерния успех към който се стремят. 
• Емоционлната интелигентност е свързана и с асертивността. Асертивността може да се определи като способност на личността за себеотвърждаване и отстояване на собствените права, чувства и мнение, като не се нарушават правата, чувствата и мнението на другите. Асертивната комуникация е ясна, честна и директна обмяна на мисли, чувства и мнения, уважавайки мислите, чувствата и мненията на останалите.

Наскоро водих разговор с една майка на тема кога и по-скоро „как е ОК“ да се включи детето ѝ в яслена група. Дамата беше прочела заслужаващ уважение обем литература по въпроса и беше проучила различни гледни точки. Това, което ѝ беше трудно да интегрира бе обвързано с т.нар. „предварителна подготовка“ на бебето за включване в ясла и конкретно – препоръките за предхождащо „мама-бебе“ участие в детски групи. Не ме разбирайте погрешно, тази майка НЕ отхвърляше идеята за такива действия; по-скоро не разбираше дали и какво значение биха имали върху готовността на детето ѝ за стартиране на ясла.
​
Предварителна подготовка на детето за стартиране на ясла/ ДГ.
За щастие, в последните години в нашето общество се говори по този въпрос. И се говори полезно, поне според мен.  ​​

Идеята е чрез включване в процес на предварителна подготовка да подкрепим, както бебето си (помагайки му да натрупа опит в ситуации на менажирана обща дейност с връстници), така и себе си като майки, "проверявайки" неговите гъвкавост и нужда от подкрепа И "тренирайки" собствената си майчина устойчивост към мисълта, че ТОВА дете расте и скоро ще поеме в ежедневието си самостоятелно.

​"Че какво ни има нас, които едно време не сме водени по такива неща?"
Когато говоря с майки, честичко чувам да правят сравнение между стратегии за отглеждане и възпитание на деца ПРЕДИ и СЕГА. Обичаен паралел са те самите в  ролята си на бебета VS. техните собствени деца.

Предварителната подготовка на бебето е част от периода на отделяне, на психично ниво, от майката и най-вече от детското вярване, че "аз сам не мога". Това е и вид превенция на потенциална неуспешна адаптация при стартиране на ясла или ДГ.

Това е една често обсъждана (поне в моя професионален опит) тема, която се дискутира между майки... майки и баби... майки и татковци... майки и специалисти и т.н., ЩО СЕ КАСАЕ до въпроса „Възможно ли е да се постигне?“. И всеки път, когато семейство ме попита по време на консултация за мнение, аз казвам – „Да, възможно е. И освен, че  е възможно, така е и здравословно за всички ви.“.
 
Самото понятие „бебешка самостоятелност“, споделят майки на деца във възрастта от 8-9 месеца до 3 и ½ години, предизвиква у тях едно общо объркване. От една страна, думите в израза „звучат“ взаимно изключващи се – хем да си бебе, хем да си самостоятелен. Няма как да се случи... нито ходиш, нито говориш, още си на пелени – каква самостоятелност? Влияние при размисли по темата оказват и искрените вярвания на майки, че „моята най-важна работа е да се грижа за него“, „без мен то не може да свърши нищо“ и „ако за секунда се обърна – кой знае какво може да стане“. От друга страна, тази  хипотетична самостоятелност на бебето би означавала повече повече време за майката за правене на други неща. Което често води до неизказано на глас чувство на вина – „Как така да имам време за други неща? Нали трябва да се грижа за бебето си?“.
 Каква самостоятелност при бебе?
Понякога, когато възрастните си мислят за „самостоятелност“, често имат предвид неща като това да се изкъпеш сам, да излезеш сам на разходка, да се сготвиш, изпереш, изгладиш сам, да се справяш сам с проблемите си и др. Един вид, да поемеш отговорност за себе си и ежедневието си. И също така – да можеш да правиш конкретно някакви неща, които са свързани с „оцеляването“ ти.

Както вече споменахме в предходни статии, правилното развитие на сензорната система при децата е ключов момент за оптималното им цялостно развитие и особено за уменията им да усвояват нови знания, както и да интегрират трайно, а в последствие - да прилагат нови умения. В настоящата статия продължаваме да ви запознаваме с различните видове сензорни системи в организма и тяхното значение за детското развитие.

Проприоцептивна и вестибуларна системи.
Проприоцептивната сензорна система дава възможност на детето да знае коя част от тялото му къде се намира спрямо останалите, без да гледа към нея. Проприоцептивните рецептори изпращат сигнали за това колко сила да се използва за извършването на различни дейности.
Вестибуларната система дава информация за това къде се намира собственото тяло в пространството. Тя дава възможност да детето да стои право, докато е в седнало/изправено положние или докато ходи.
За новороденото една от първите стъпки е да съумее да усеща и контролира мускулатурата на врата и гърба си, така че да може да задържа главичка в изправено положение, да я надига само (а това му е изключително нужно, за да може да изследва средата наоколо). Преди да започне да се придвижва в пространството по най-примитивния начин – пълзене, – бебето има да измине дълъг път в своето сензорно и двигателно развитие. Игрите по коремче например са жизнено необходими, защото по време на тях, детето се учи да държи главичката си изправена, да се избутва на ръце, да се опира на тях за дълго време. Благодарение на всички тези умения, по-късно то ще може да пълзи по "войнишки", а в последствие и да лази на „четири крачета“. За да стигне до позиция за придвижване, бебето трябва да е усвоило способността да се претъркулва и обръща от гръбче по корем и обратно. За да може да пълзи, то разчита на сложна мозъчна активност, защото едновременното придвижване на противоположен крак и ръка изисква автоматизирани процеси на кръстосване на сигналите между мозъчните полукълба. Това кръстосване детето започва да усвоява далеч преди първите опити за пълзене – като проследява с поглед движението на обектите, като взима играчки от различни страни на тплото си, като ги прехвърля между двете ръчички.
В тандем с подобряващия се контрол върху двигателните умения, детето ще се научава да преработва усещанията за движение, идващи от собственото тяло през вестибуларните и проприоцептивните нервни рецептори.

Тактилна система.
Колкото по-активно става детето с възрастта, толкова повече иска да пипа, да докосва и да опознава всичко заобикалящо го наоколо. Тактилната сензорна система е тази, която подава информация за сетивни усещания, преминали през кожата. Благодарение на нея детето се ориентира в текстурата, формата, размера, натиска и температурата на предметите. Тактилната система се състои от различни рецептори за топло, студено, за натиск, за болка, за докосване. Непосредствено след раждането бебетата могат да различват топло от студено и да чувстват болка. Нервите за тези усещания са налице още във вътреутробното развитие на детето. Особено чувствителни зони на допир при бебетата са устата и ръчичките. Спокойствието, което новороденото изпитва при физическия допир с мама или друг негов близък, както и при усещането на прегръдка или плътно одеялце, се дължи именно на тактилните рецептори. При оптимална сензорна среда, детето ще започне да проявява силен интерес към различни повърхности и до деветия месец ще може да разграничава различни текстури посредством ръцете и устата си.

Що се касае до развитието на цялостната сензорна система, спокойно можем да кажем, че с нейното правилно развитие, у детето не просто се "натрупват" познания кое къде се намира, как мирише или изглежда. С правилното развитие на сензорната система у детето се формират умения да приема, обработва, класифицира и употребява по предназначение информация за околния свят. Важно е да отбележим, че не винаги наличието на познания е следвано от умения за тяхното прилагане. Ето защо е от съществено значение децата в ранна възраст да тренират възможностите си за взаимодействие между двата феномена. Това може да се постигне с осигуряване на подходяща стимулираща среда подкрепена от целенасочени игри, упражнения и разбира се - много любов.

В основата на успешното учене и креативност при хората се крие оптималното развитие на сензорните възприятия още в ранна детска възраст. Колкото по-успешно и колкото повече сензорна информация интегрират децата в началото на живота си, толкова по-лесно мозъкът им усвоява нови знания и умения с годините, но и "вика" вече научени такива.  А, за да се интегрира успешно и много сензорна информация, нужно е да се стимулират системно, пълноценно, широкоспектърно и паралелно сензорните системи на детския организъм. 

В настоящата статия ще ви разкажем за слухова, обонятелна и вкусова системи, които играят значима роля за всеки един от нас още от раждането ни.

Слухова система.
Развитието на слуховата система на детето започва още в утробата на майката и при раждането му тя е значително развита. Неслучайно новородените изразяват предпочтание към майчиния глас пред този на други хора (защото той е най-често чуваният от тях), както и към музика, приказки, напевна реч, които са чували, докато са били в утробата на мама.  

Олфакторната сензорика подкрепя във висока степен емоционалната памет на човек. Ето защо при среща с познат аромат, у детето може да се отключи спомен, свързан с конкретната миризма, много години след преживяването му.

Вкусова система.
Сладко, солено, кисело и горчиво – едно новородено може да разграничи всички тези вкусове. Нещо повече – бебетата дори изразяват предпочитание. В началото то е към сладки вкусове, подобни на кърмата, а по-късно демонстрират харесване и на солени. При нормално развитие детето достига пълна чувствителност към вкусове между 12 и 19 месеца. Тогава, когато сензорното развитие на вкусовата система е завършено, в процесите на развитие се включва когнитивното учене, което дава възможност всеки вкус да бъде съотнесен към определена храна и съответно различните храни детето да свързва с различните вкусове само при вида/наименованието им.
Устата е важна сетивна зона, защото е първата, с която детето осъществява връзка със света – през храненето. Това е и причината децата до 2-годишна възраст да слагат всичко в устата си, когато го видят. Опитвайки го, те го опознават. 

Стимулирайки по правилен начин въпросните системи, възрастните осигуряват на децата възможността да развият оптимално уменията си за учене и познанията си за взаимодействие с околния свят. По този начин значително се намаляват предпоставките за развиване на страхове или неприязън към определени ситуации на взаимодействие със заобикалящата реалност.

Зрителна сензорна система
Зрението при хората е най-неразвитата сензорна система при раждането, а всъщност е една от най-сложните в човешкия организъм. Нейното формиране отнема дълго време. След раждането детето различава само силно контрастни цветове като черно и бяло и регира на светлина. Едва на възраст към втори месец му предстои да се научи да различава основните цветове.

Най-предпочитаната от новородените форма е кръгът, тъй като най-силно наподобява човешкото лице (а лицето на мама е най-честият обект, който то фокусира). Постепенно детето е изправено пред задачата да започне да вижда детайлите в "кръга" като очи, нос, уста.

Именно затова и на различна възраст, децата проявяват различен интерес към определени стимули. Това е причината, колкото и неразбираемо от наша гледна точка да изглежда, бебетата да се радват повече на прости елементи като балон, топка, капачка, изрязано кръгче и др., отколкото на сложни и комплекси форми. А когато малките изследователи награбят цветния пакет с носни кърпички и започнат да го изследват, то не е защото разпознават пиленцето или патенцето нарисувани на тях, а чисто и просто, заради контрастните цветове, които като магическа пръчица привличат погледа им. На по-късен етап, разбира се предстои и разпознаването на животните  – с правилната стимулация и в правилния момент.

Предоставянето на цветни стимули е важна част от подкрепата на зрението при децата, защото оказва влияние на хормоналния баланс. Тоест, то има силен физиологичен и психологически ефект, повлиявайки на детските емоции. Изследвания разкриват и връзката между богатата зрителна среда и креативността у децата (Skinner, 2007). Bernadette Duffy (автор на „Supporting Creativity And Imagination In The Early Years“, 2006) споделя мнението, че креативността стои в основата на интелигентността, тъй като осигурява гъвкавост на мисълта в различни ситуации. Добрите зрителни способности са свързани с усъвършенстването на координацията между очите и телесните части и на фината моторика, които са ключови за формиране на уменията за четене и писане. За всяка майка на дете в по-ранна възраст тези умения може да ѝ изглеждат далечни, но истината е, че процесът по тяхното формиране започва още с първите изображения и обекти, които детето възприема със зрението си или с други думи казано - още с раждането. А как и в каква степен ще бъдат развити тези умения зависи от качеството на сензорна стимулация.

Чудили ли сте се някога какви въпроси се въртят из главичките на бебетата? Дали пък не са все въпроси, които ние възрастните вече не се слува да си задаваме? Въпроси с толкова ясен отговор, че чак изглеждат като НЕвъпроси. Не че не сме си ги задавали, когато сме били бебета и когато светът за нас е изглеждал по съвсем различен начин. Просто, с годините сме натрупали достатъчно опит и знания, за да не отделяме време за въпроси като  „Какво ли е това?“, " Какво значи  усещане?".

Когато се роди, детето вижда предимно форми и сенки и само чрез тях се ориентира дали нещо е голямо, малко, ярко или тъмно. То търси с поглед само високо контрастни изображения. Бебето не може да разграничи ясно отделните обекти и може да фокусира погледа си на разстояние от 20-30 сm (точно толкова, колкото е разстоянието до лицето на майката по време на кърмене). Свободата на движение на крайниците пък, която детето придобива с раждането си е едно непознато преживяване, което може първоначално да носи усещане за страх и ужас. Слуховите му реакции са само на силни звуци и на познати му още от утробата гласове.  Обонянието също е концентрирано около аромата на майката и животворното за детето мляко. Впечатляващо, нали?

Връзката между сензорното обучение и правилния растеж на мозъка:
Когато се появи на света, сетивните реакции на детето са чувствителни към силно ограничени стимули, но всъщност целият потенциал на сетивата му е там още от първия ден. Важно е как то – Детето – и неговият потенциал ще бъдат посрещнати в света.

Най-интензивното развитие на детския мозък се случва през първите 3 месеца след раждането му. В този период всяка секунда в неговия мозък се формират впечатляващите 2 милиона нови невронни връзки. Тези клетки постилат пътя за предаване на сензорни съобщения до мозъка. Колкото повече те се използват, толкова по-бързо остават перманентни, трайни. Неизползваните невронни клетки умират. До края на първата година детският мозък ще е удвоил размера си два пъти в резултат на сензорното учене от средата. Точно така – учене. Виждането, помирисването, докосването, слушането са първите форми на учене за един човек.

Какво е нужно, за да се развива оптимално детският мозък?
Съзряването на сензорните системи у детето е като израстването, а за да расте му е необходима храна. Именно стимулацията на сетивата, идваща от средата е храната, която подкрепя и подсилва способностите на детето да различава различни усещания. Богатата (НО оптимална) сензорна среда е предпоставка за нарастването на мозъка. Тя увеличава капацитета за интелектуално развитие и полага основите на всяко бъдещо учене. Правилната ранна сензорна стимулация не само е необходима за доброто развитие на детето, но тя подпомага и комуникацията и формирането на привързаност с Другите.

Сетивните системи не се развиват и формират изцяло паралелно, а в определен ред. При самото раждане най-развита е слуховата сензорика, която обаче детето надгражда с всеки следващ ден. Постепенно започва да се развива тактилната сензорна система, свързана със способността на детето да обработва информация през докосването до кожата му. След това се формира вестибуларната система – тя дава възможност на човек да се ориентира в пространството, да координира движенията си и да балансира тялото си. Идва ред на вкусовите и обонятелните сетива, или така наречените химически сензорни системи, даващи възможност детето да усеща вкусове и аромати. Зрителната сензорика е най-сложната и последно доразвиваща се система.
​
Формирането и усъвършенстването на тези системи започва с първото майчино докосване, с първото засукване, с последващите ежедневни дейности – от банята, през храненето, та чак до играта. 

Настоящата статия посвещаваме на всички колеги, специалисти и имащи-отношение-към-предприемане-на-промени-експерти с една-единствена цел, а именно застъпване за превенцията като политика за опазване на психо-емоционалното (а често и физическо) здраве на децата. Разбира се, смятаме, че и родителите биха открили полезност в текста и насоки за това към какво биха могли да се стремят в партньорството си и взаимодействието си със съответните структури. Считаме, че високите нива на информираност и коректно предоставени факти са от съществено значение в усилията на всяко едно семейство да даде най-доброто на своето дете.

През изминаващото десетилетие бяха изговорени и изписани много думи във връзка с превенцията на агресията и насилието в живота на децата. Стотици специалисти в сферата на образованието и социалното подпомагане бяха обучени как да разпознават симптоми и белези на тези феномени и как да им противодействат. Известно внимание беше обърнато и на родителите и техните деца с цел да се информират какво е агресия, какво е насилие и какво могат да направят, за да ги предотвратят и/или прекратят в рамките на ежедневието си. 

С оглед началото на нова учебна година и бидейки запознати с естеството на проблема от гледна точка на всяка една страна в процеса, [ИНСТИТУТ]ът призовава към повишена чувствителност относно проблемите с агресия и насилие в рамките на образователната ни система!

Какво представлява "превенция на насилието"?
​Под превенция на насилието се разбират всички мерки, които се вземат, всички действия, които се извършват, за да се предотвратят или намалят проявите му. Тя може да се прилага в различни измерения от ежедневието на детето - домашна среда, учебно заведение, неформална среда. Не изисква задължителна намеса на специализирани структури стига извършващите я да имат високи нива на информираност по въпроса и реален ресурс да я осъществят.

Превенцията може да се извършва на три нива.

• Първична превенция – мерки за предотвратяване на насилие;
• Вторична превенция – директна намеса в агресивни конфликтни ситуации;
• Третична превенция – мерки за последващо оценяване и справяне с последствията от акта на насилие.

Първичната превенция има най-значим ефект, тъй като тя не се изчерпва с отделни мерки спрямо вече засегнатите деца, а цели възможно най-рано да достигне до всеки отделен индивид и до детската общност като цяло. С други думи казано, това е същината на процеса по информиране - децата (и техните семейства) да разберат какво е насилие, кое тяхно или чуждо действие се характеризира като насилие, как въпросното насилие им се отразява и какво могат да направят, за да го избегнат или да се защитят. Първичната превенция може (и следва) да бъде прилагана в дългосрочен план. Тя не следва да бъде еднократен и/или спонтанен акт. Тя следва да бъде добре планирана и трайно интегрирана системна практика.
Наличието на първична превенция касае не само децата и техните познания и умения по темите за насилие и агресия. Тя е пряко обвързана с уменията и компетенциите, които служителите на МОН следва да разгърнат и надградят, за да бъдат чувствителни по въпроса. Съществена част следва да бъде насочена И към възрастните, в т.ч. родителите като имащи пряко отношение и ангажимент към възпитанието на децата.

Първичната превенция е с основна насоченост към:

• стимулиране и подсилване на социалната и емоционалната компетентност както при учениците, така и при учителите.
• предлагане развитие на умения за формиране на алтернативи на агресивното поведение
• формиране на умения за справяне с конфликтните ситуации
• разчупване на статуквото и елиминиране на страха от открито, НЕосъждащо говорещия обсъждане по темата за насилие
• информиране за различните възможности деца, родители, учители  да търсят помощ, а не да принибригват, прикриват и/или избягват случващото се

Добра практика с цел превенция на насилието е в училищата да се предлагат допълнителни програми, насочени към рисковите групи, с които - от една страна, своевременно да се идентифицират възприемащи себе си като жертви на насилие ученици и е по-вероятно (ако вече не са, то) да бъдат потърпевши, а от друга - такива, които са по-склонни към извършване на насилствени актове. И в двата идентифицирани случая, следва да се предприемат професионални действия по въвличане на семействата като партньори в процеса на подпомагане на детето.

Вторичната и третичната превенция се прилагат, когато вече има реализиран конфликт довел до насилие. Възможно е да се касае за т.нар."тук и сега" ситуация, при която не са налице видими на пръв поглед белези, предвещаващи произтеклото насилие. Възможно е да се касае и за ситуации с предистория, в която конфликтът между двете страни е бил наличен за период от време преди самия акт на насилие. И в двата случая, коректно информирани и с наличие на чувствителност към симптомите на агресия и насилие възрастни (а защо не и деца) биха могли да предприемат превантивни действия. Това е вторична превенция - да разбираме какво се случва, да го идентифицираме и да предприемем действия, за да го предотвратим или прекратим. В противен случай се стига до акта на насилие. Когато това се случи, следва третичната превенция - справяне с последствията от насилие, за да не се стигне до повторение. В този случай, с цел постигане на оптимални и най-вече позитивни резултати, препоръчително е действията да са насочени по адрес на всички, които имат отношение към ситуацията – насилник, жертва, семейство, педагогически персонал и т.н. Една от основните цели на третичната превенция е да се подпомогнат въпросните участници, за да осмислят последствията от насилствените действия,  без значение дали се касае за физическо, вербално насилие, заплахи, осмиване, или други форми на тормоз в училище.

За съжаление, проблемът с тормоза в училище става все по-реален з​а деца в начален етап на своето образование. Това ще рече едва I - IV клас. Изразява се в най-разнообразни форми – от обидни забележки до нанасяне на физически травми. В училищната среда могат да се срещнат, в една или друга степен, всички видове насилие - физическо, вербално, емоционално, психическо и сексуално.

Ако до скоро бяхме "свикнали", че подобен тип "прояви" се наблюдават чак в гимназиален етап и в някои частни случаи, с година-две преди това, то днес се очертава съвсем различна тенденция. Сякаш с всяка следваща учебна година "пада възрастта" на извършителите и жертвите в случаите на училищен тормоз. Но сякаш с всяка следваща година на възрастните не им прави достатъчно впечатление. Не заради неглижиране на децата, а по-скоро, заради неразбиране на случващото се. Заради липса на достатъчна и системна информираност на цели поколения, които преди 20+ години са живели в различна "реалност" от тази на днешните деца.

"Те така си играят в днешно време" и "Много им разбира главата какво казват/чуват" са обичайни реплики, с които специалистите на [ИНСТИТУТ]а се сбълскват при работа по случаи на тормоз в училище. Реплики, отнасящи се до ситуации като:

• системна кражба на закуски
• вземане на лична вещ (молив, линия, тетрадка) против съгласието на собственика и целенасоченото ѝ унищожаване
• системно разпространяване на неверни твърдения от две или повече деца, по адрес на трето, от типа "майка ѝ е бедна и няма пари да ѝ купи телефон"; "брат му се целува с момчета", "пък тя има въшки и ще ни зарази" и т.н.
• отправяне на поредица от нецензурни епитети от дете към дете, по време на спортна игра, в която първото смята, че второто не се справя достатъчно "добре" (футбол, народна топка, пиян морков и др.)
• заключване на дете от други деца в тоалетната кабинка, "защото е весело"

Подобен тип взаимодействие между деца не може и не бива да се нарича "игра". То е тормоз. И подобен тип поведение не бива да се извинява с "много им разбира главата", а да се разяснява - на децата от възрастните. Разбира се, за целта е необходимо същите тези възрастни навременно да разпознаят белезите за протичащ училищен тормоз.

В случаите, в които едно дете е подложено на системен тормоз и насилие от страна на свои съученици за продължителен период от време, съществува и специфичен термин - "мобинг" (mobbing, to mob – нападам, нахвърлям се върху някого в група). Има две форми – директна и индиректна.
Директната форма на мобинг - проявления:

• Физическа агресия – удряне, ритане, бутане и т.н.;
• Вербална агресия – ругатни, даване на обидни имена, присмиване и т.н.;
• Невербална агресия – жестове, мимики и т.н.

Индиректната форма на мобинг - проявления:

• Пренебрегване и изолиране от социалния кръг;
• Разпространяване на слухове, които имат за цел да злепоставят и/или унижат жертвата;
• Поставяне на детето в ситуации, в които е жертва на груби шеги и номера от страна на другите – криене на дрехи, замърсяване и унищожаване на лични вещи и т.н.

​Интересно е, че колкото по-дълго време продължава упражняването на мобинга, толкова повече се наблюдава ефекта на „привикване“ - при жертвата, при насилника, НО и при свидетелите на случващото се. За децата-жертви на мобинг (а.к.а. училищен тормоз) са характерни мълчанието, притеснението и срамът. Защо? Защото хем не желаят да разочароват родителите си, че са допуснали да се превърнат в жертви, хем не считат, че ситуацията може да се промени при положение, че толкова много хора знаят, но никой не предприема нищо по въпроса. Веднъж започнал, училищният тормоз не спира. Напротив, непрекъснато се засилва и ако няма намеса навреме - ескалира. 

[ИНСТИТУТ]ът призова - бъдете чувствителни към проблемите с агресията в детска възраст! АКО сте свидетели на училищен тормоз - потърсете (доверен) учител и го информирайте!

За да разберем същността на агресивното поведение в детска възраст е необходимо да идентифицираме действията на детето като такова. Но как? Кое поведение да разглеждаме като "агресивно"? За да подкрепи родители и специалисти в процеса на правилно интерпретиране и идентифициране симптомите на детска агресия, ИНСТИТУТът ви предлага поредица от кратки статии, посветени на темата.

Агресия е всяка форма на поведение, което цели да нарани друго живо същество.
Съществуват три форми на агресия – физическа (може да се прояви чрез нанасяне на побой, ритане, скубане, удряне, хапане, драскане и т.н.), вербална (може да се изразява в ругатни, обиди, заплахи, даване на унизителни прякори  и имена и т.н.)  и индиректна (емоционална и/или психическа ). Съществува и специфична форма на агресивно поведение е, при която, с действията си, детето се стреми да причини нараняване и вреда на себе си – т. нар. автоагресия (може да се изрази в самонараняване, търсене на жертвена позиция, употреба на алкохол и психоактивни вещества, рискови действия и т.н.).
Агресия в поведението на детето може да се наблюдава още от ранна и предучилищна възраст, а може да се прояви и на по-късен етап в училище. Може да е целенасочена (обмислена, преднамерена, планирана), а може да бъде и спонтанна, несъзнавана като такава от страна на извършващия - поведенчески отговор на носеща емоционален дискомфорт ситуация.
Каквато и да е агресията като тип и вид, симптомите често са налице достатъчно дълго време преди да се стигне до поведенческа реакция. И е от съществено значение за самото дете ние - възрастните да съумеем да видим и предвидим какво се случва, за да предложим подкрепа своевременно.

Значим емоционален фактор за формиране и развитие на агресията е гневът.
Гневът предхожда агресивното поведение и е проекция на безпомощността изпитвана от детето в определена ситуация, която то не харесва, но не знае как да промени. Поради това, агресията може да бъде разгледана като свойство на личността, което има защитен характер и се проявява в моменти на опасност или неодобрение към случващото се, но води до разрушително поведение – насочено към другите или към себе си. Да, може би звучи абстрактно, но истината е, че зад всяко агресивно действие от страна на детето се крие количество непреработен гняв. И, когато този гняв достигне определени нива, с които личността не може да се справи, идва реакцията на поведенческо ниво - удряне, скубане, обиди, самонараняване и др.

Агресивното поведение е опит на детето да потърси помощ.
Проявата на агресивно поведение несъзнателно цели да насочи вниманието на околните към вътрешния свят на детето, в който са се натрупали прекалено много разрушителни емоции, с които то не е способно да се справи само. В някои случаи, агресията може да бъде и последен отчаян опит на детето да заяви себе си и да изиска от родителите си зачитането му като отделна самостоятелна личност. Уменията за овладяване на гнева и агресивния импулс се определят от развитието на емоционалната регулация - способността за различно поведение и емоционално откликване на ситуацията.  Емоционалната регулация се създава и развива при контакта между детето и грижещите се за него още от най-ранна детска възраст. Агресивното поведение е следствие от преживяванията на детето и неговия минал опит, което затвърждава мнението, че коренът за агресията се крие в спецификата на взаимоотношенията между детето и неговите родители.

Относно възпитанието и агресията.
Негативни са последиците, както от авторитарното възпитание, характерно със ситемни прояви на каква да е агресия по адрес на детето, така и от възпитание, характерно с непремерени дози "липса на правила и санкции". Свръхконтролът, прекалено високите изисквания и суровите наказания, предизвикващи вина и страдание у детето, водят до висока степен на агресивност. Липсата на контрол, липсата на демонстрация от възрастен към дете, че "мен ме е грижа какво правиш и какво ще се случи с теб" също са сериозни предпоставки за формиране на агресивно поведение.
Когато родителите имат различни нагласи към възпитанието на детето си, а от там и подходи, комбинация от горепосочените стилове могат да бъдат наблюдавани в едно и също семейство. Това води до объркване и липса на сигурност у детето. Същото се получава и при наличие на противоречие между възпитанието и собственото поведение на родителите. Ето защо е важно да бъдат въведени ясни граници на детето за това кое е позволено и кое не, както и постоянство от страна на родителите за налагането и утвърждаването им. Пример за налагане на граници при агресивно поведение е определяне на действията на детето от страна на родителите като неприемливи и недопустими в семейството и в обществото като цяло.

Какво може да се направи?

• от ранна възраст детето да се учи да разпознава и изразява по-добре собствените си емоции
• зачитане (от страна на родителя) емоциите на детето И споделяне на собствените (за родителя) преживявания в различни ситуации
• предоставяне на възможност за алтернативни начини за изразяване на емоциите (извън агресивните действия) чрез спорт, изкуство, участие в клуб/дейност по интереси и др.
• да бъде обяснено какви ще са последствията от проявена от детето агресия – за него самото и за околните (както от фактологична гледна точка, така и на ниво преживявания на всички участващи страни)
• уеднаквяване и съгласуване на моделите на възпитание по адрес на детето между двамата родители
• договаряне на правила и забрани за поведение, касаещи детето и функционирането му в околния свят, които и двамата родители да съблюдават.

Голям ден, големи емоции, но всичко е вече към своя край... поне за Днес.

Обичайно, през последните години, някои от яслените групи практикуват престой на детето до обяд - за първата седмица след старта. За да сме по-коректни в изказа си - дават възможност на родителите, ако имат желание, да взимат детето си след като е обядвало. Това се случва с цел плавност на привикването с новата обстановка и режим. Съветваме ви да се възползвате от тази възможност поне за няколко дни. Ако не ви я предложат - потърсете я, договорете я. Защо го препоръчваме? Не е ли опасно, че детето ще свикне по този начин и след това няма да иска да остава да спи в детското заведение?... С оглед на прекаленото много промени, които настъпват в ежедневието на детето, пък и на неговата майка, престоят до обяд не може да навреди на никого. Напротив - и детето ще е щастливо и ще се усети сигурно, когато види мама, и мама ще е щастлива и ще се усети сигурна, когато отново прегърне своя малчуган. Посланието е "Аз винаги, винаги ще идвам и винаги, винаги ще бъда там за теб!". Адаптацията и интеграцията на дете в група не се постига за ден-два. То е процес. Понякога отнема три-пет дни, друг път отнема до две седмици, а в някои случаи - месец. 

И така, стигаме до момента, в който е време да се върнете, за да вземете своето дете от групата. Не закъснявайте - много е важно, защото детето ви очаква. Бъдете там 10-тина минути по-рано и изчакайте. Когато служителят на заведението изведе детенце, опитайте се да не посрещате с въпроси, особено от типа на "Яде ли?", "Защо си се изцапал/а?", "Къде ти е играчката?" и т.н. Просто се усмихнете, разтворете широко обятия, прегърнете детето си и му кажете "Браво! Ти си истински герой!". Съветваме ви да проведете кратък разговор с госпожата едва след като сте поздравили детето си, не преди това. Посланието е "Обича те! Липсваше ми! Много съм горда с теб! Ти си най-важен/жна в момента!". Едва тогава адресирайте всичките си въпроси към госпожата. Попитайте дали е необходимо на следващия ден да носите нещо допълнително (я дрешка, я документ...) и напомнете в колко часа ще доведете детето. Докато говорите с госпожата е много възможно малкият герой да не одобри факта, че мама насочва вниманието си другаде. Постарайте се да не му позволите. Обяснете, че имате важен разговор и е необходимо да почака. Можете да му възложите задача, за да отвлечете вниманието му за минутка-две (да си вземе раницата, да си закопчае якето и т.н.).

Помнете, че какъвто стил на комуникация установите с персонала на детското заведение през първите дни, такъв ще остане до края. Ако бързате да си стръгнете, без да проявите желание за разговор с госпожата, без да чуете нейната обратна връзка или сами да си я потърсите, в най-скоро време ще се усетите неудовлетворена от отсрещната страна и ще започнете да трупате гняв и напрежение. Спестете си го. Поставете основите от началото.

След като си тръгнете с детето, ГОВОРЕТЕ си. Говорете колко се радвате, че го виждате; разкажете как сте била на работа (за доброто на детето, не разглеждайте на израза като на лъжа); поощрете го да ви разкаже как е минал денят му и какво е правил в групата. Ако все още детенце не умее да разказва разбираемо, задавайте му въпроси, изискващи отговор Да/Не, за да го улесните в изразяването на емоциите и преживяванията си. Съветваме ви да не спестявате въпроса "А, ти, поплака ли си малко?". Разширете го с "Защото ти беше тъжно за мен ли?". Дори с риск да се разстрои пред мама, позволете на детето да ви сподели това преживяване. Така не го задържа в себе си. Важно е. Ако се разплаче - утешете го. Ако чуете нещо, което не ви допада във връзка с преживени ситуации от деня - не правете гневни коментари и изблици пред детето, а на по-късен етап ги отнесете към госпожите.

Препоръчваме ви, в следващите няколко дни непосредствено след тръгването на ясла или градина, не купувайте лакомства, подаръци и др.подобни по пътя към вкъщи. Включително, не минавайте и през магазини. Защо? Заради вероятността детето да изгради представа, че през следващите 15-16 години за всяко ходене до ясла, детска градина, училище ще получава "наградка". Със сигурност, особено в ден Първи, самите вие ще имате нужда да купите на детето си нещо... да го "компенсирате"... да го "зарадвате", че е страдало. Недейте. Не и по този начин. По-добре го гушнете, споделете малко време заедно, поговорете.

За финал ви предлагаме няколко кратки допълнителни практически съвета:

• Ако мама усеща, че няма емоционално силите, за да понесе сутрешната раздяла с детето (и има риск я да си поплаква с него - пред него, я да го върне вкъщи), нека договори с партньора си "смяна". Понякога децата приемат раздялата с татко по-лесно и по-безболезнено.
• Колкото по-бързо приемете мисълта, че със стартиране на ясла/ДГ стартират и грипните състояние - толкова по-добре за всички вкъщи. През първите два до три месеца от старта, организмът на детето ще се напасва към новата микробиологична среда в групата, в следствие на което е възможно да се появят кашлици, хреми, температура и др. Нужно е време, за да може да се постигне резистентност.
• След като се върнете на работа и работното ви време не позволява по-ранно вземане на детето, помислете за активиране на ресурс "баба", "леля" или друг познат и доверен човек. Поне за първите два до три месеца. Възрастта е ниска, емоциите са нестабилни - повече от 8-9 часа дневен престой в група влияе по-скоро негативно, отколкото позитивно. 
• През първите седмици от старта, хранете детето сутрин. Може да е нещо дребно, но нека го има. Заради високите нива на стрес в началото, повечето деца губят апетит и отказват да закусват в групата.
• Това че детето изяжда промишлени количества храна след вземане от ясла/ДГ не означава непременно, че там го държат гладно. За възрастта е характерно, че при бурни позитивни емоции, които детето няма все още умения да канализира, апетитът се обостря.
• Ако ви се появи мисълта, че сте ужасни майки, защото пращате децата си на ясла или ДГ, опитайте се да я оборите с доказателства от ежедневието си - избройте си поне 10 неща, които ви правят прекрасни майки. АКО тази мисъл и прилежащите му усещания за вина, тревога и страх се задържат у вас повече от месец - потърсете консултация с психолог.

УСПЕХ!

Рано или късно всяка майка се сблъсква с тази ситуация. [ИНСТИТУТ]ът ви предлага няколко съвета за това какво да (не) правите, когато детето прекрачи за пръв път прага на детското заведение.

Влезе ли детето през вратата на групата, за ваше собствено добро, скъпи майки, горещо ви съветваме - НЕ стойте пред вратата. Не чакайте да видите какво ще се случи. Не се опитвайте да надничате през процепи, ключалки, пердета и т.н. Истината е, че детето ще плаче. Здравословно е да го направи, особено ако до този момент не се е отделяло от вас. С чакане и надничане можете единствено да качите кръвно, да активирате силно усещане за вина, че сте изоставили детето в злите лапи на чужди некомпетентни жени и сами да изпаднете в криза.

• Не забравяйте, че АКО вие можете да вижадте вътре в групата, то и групата може да вижда навън към вас. Хич няма да улесните детето си ако види как мама наднича иззад пердето на прозореца, пребледняла и с гримаса на ужас, докато Госпожата му обяснява, че същата (мама) е на работа и ще се върне, когато то поиграе и хапне... Ако ви се струва, че е плакало силно при влизането, представете си как ще плаче в ситуация, в която практически ви губи два пъти в рамките на 10 минути. Искате ли да му го причините наистина?

Докато оставяте детето си на служител на детското заведение, избягвайте провеждането на продължителни разговори с нея (госпожата). Да, в главата си имате много неща, които искате да кажете, да разкажете, да попитате и да узнаете, но задържайки се повече от необходимото с детето на вратата, рискувате то да изпадне в криза и категорично да откаже да влезе. Всичко, което имате нужда да обмените като информация с Госпожата можете да  направите по-късно или по телефона.

След като детето влезе, излезте от сградата. Възможно е да се чувствате дезориентирани за кратко и да не знаете какво точно да правите като последващо действие. Дайте си време. Денят за стартиране на ясла/ДГ е голям за детето, но и за майката. Ако можете да разчитате на партньора си, на приятел, на роднина за подкрепа в този момент - възползвайте се. Силно вероятно е, след като напуснете сградата, да "рухнете" - да се разстроите и да поплачете. Не се стискайте. Полезно е да изразите емоциите си, а не само да поощрявате детето да го прави. За да не се изплаши придружителят ви, предварително го предупредете, че е възможно да ви види в това състояние.

Вземете си отпуск поне през първата седмица от периода и със сигурност - през Първия ден. Да, може би вярвате, че ако се върнете на работа веднага, няма да имате време да се тревожите за детето. Може да е вярно, а може и да не е. Но в крайна сметка,  веднъж пускате детето за пръв път на ясла/ДГ. Дайте си време хем да се порадвате на случващото се, хем да го изстрадате. Всичко останало е равносилно на бягство от емоциите, които изпитвате.

Ако познавате други майки, чиито деца за пръв път стъпват в група с детето ви и които също "кръжат" наоколо - общувайте с тях. В крайна сметка, кой може да ви разбере по-добре от човек в сходно положение? Изпийте по едно кафе, изговорете разликата в усещането "когато сме с децата" и "когато сме без децата" и заедно изчакайте времето за прибиране.

Категорично избягвайте мисли и разговори на тема "Горкото ми дете, оставено на произвола на някакви непознати жени". Да, те все още може да са непознати за вас, но истината е, че в близко бъдеще ще бъдат хората, които се грижат за детето ви. Подходете с умерена доза доверие към тях и техните компетенции, за да не се окажете в ситуация на мнителност, негативизъм и агресия по адрес на служителите в детското заведение. Ако майката е негативно настроена към групата, няма как детето да бъде спокойно при посещенията си там респективно - няма как да очакваме успешна и бърза адаптация.

Ако ви се появи мисълта, че сте ужасна майка, защото пращате детето си в група, опитайте се моментално да я обърнете на 360* - "Аз съм прекрасна майка, защото давам възможност на детето си да има нови приятели и да научи нови неща!". Самобичуването е възможно най-тежкото наказание, което можете да си наложите сами, без да го заслужавате.

ДЕТАЙЛИТЕ СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ
Изхождайки от опита си при работа с деца, тръгващи в яслена или I-ва група на ДГ, специалистите на [ИНСТИТУТ]а съветват всяка майка да отдели специално време и усилия за предварително договаряне на условията по реално встъпване на детето в група. В рамките на индивидуална среща с представител на детското заведение, около седмица преди приема, договорете час за пристигане на детето в Ден 1 не по-ранен от 09.30ч. Защо? Защото взаимната (на родители и служители) цел би трябвало да бъде нестресиращ старт за детето. А какво по-стресиращо от това да те посрещнат на ново място, нови хора, в нова "ревяща" среда на себеподобни, че и още преди да си се разсънил като хората... Иначе казано, предполага се, че до 09.30ч. всички разбираемо-страдащи-за-мама дечица вече са се успокоили и плачът няма да бъде основният шум, който едно новопостъпващо дете ще чуе за "Добре дошъл!". От друга страна, няма да се налага хем да будите детето си по-рано от обичайното, хем и вие да сте в спектъра на стреса ще смогнете ли на време да се приготвите, няма ли.
Истината е, че поне ние, от [ИНСТИТУТ]а, не ви препоръчваме въвеждане на резки промени в досега установените рутинни навици на детето, касаещи базовия му график. Спестете си хаотично и нервно лутане сутринта. Спестете си един скандал с половинката. Спестете си объркан бебешки плач.  Как? Договорете си по-късен час за прием и направете лека подготовка. Ако детето обича да си поспива повече сутрин и не е привикнато на "будене от родител", около 4-6 седмици преди датата за прием, започнете да го будите с около 10-15 мин. по-рано (всеки ден) от обичайния му час на ставане. "Изтегляйте" времето за будене с около 10-15 минути всяка следваща седмица. Не пропускайте, в момента, в който детето отвори очи, да започнете да му разказвате със спокойствие и усмивка какво предстои да му се случва през деня. 

ГОЛЕМИЯТ ДЕН
И така, ДенЯТ е дошъл. Няма връщане назад. Вече повече от месец детето (и мама) е подготвяно емоционално и психически, че предстои стартиране на посещения в детско заведение. Време е за действия!
На тръгване проверете дали сте си взели:

• раничката с багажа на детето
• документите, които трябва да носите в деня на прием (като бележка от личен лекар)
• любимата играчка, която мирише на мама (!!!)
• ключовете за вкъщи, личните документи и малко пари в брой (да, проверете и за такива неща - в ситуации на тревога може да забравяме за детайли)

Няколко бързи странични коментара:

• Горещо ви препоръчваме, по пътя към детското заведение, да НЕ правите отклонения към магазинчета и павилиончета за сладки/солени изкушения, за да не се осъзнаете след седмица "изнудвани" всяка сутрин на път към групата.
• Изберете си маршрут на придвижване (в т.ч. и средство - пеш, с автомобил, с ГТ, с колело...) и през следващите дни се старайте да го спазвате. Повторението на една и съща ситуация, в умерени дози, носи спокойствие.
• По възможност ходете, не носете детето на ръце, та ако ще да е и до вратата на колата. Нека малкият пътешественик сам извърви пътя си до новото приключение.

Говорете! През цялото време на придвижване от вкъщи към групата, говорете С детето, не просто НА него. Говорете за това колко се вълнувате, за това как си представяте, че самото дете се вълнува, за това какво ще се случва през деня като последователност.

Когато сте на адрес обяснете на детето, че сте пристигнали. Влизайки в сградата и подавайки сигнал на персонала, че сте дошли (обикновено с натискане на звънец), продължете да говорите на детето какво се случва в момента. Колкото по-спокойна е майката в този момент, толкова по-спокойно ще бъде и детето; с толкова повече любопитство и интерес ще подходи към влизането в групата. Поощрете го устно да прекрачи прага на вратата и нека отново има възможност сам да извърви пътя си напред. Прибягвайте до прехвърляне на детето от майчините обятия в обятията на служител само в крайно належащ случай. Не забравяйте да преплитате в думите си окуражителни слова като "Хайде, смело напред и иди да видиш какви изненади/чудеса/играчки има вътре...", както и напомняне на последователност за случващото се - "Като си поиграеш, като хапнеш и ще излезеш, за да си ходим...", допълнено със сбогуване - "Хайде, забавлявай се. До после! /Чао! Ще се видим след малко.".

За всяка майка, ДенЯТ за прием в ясла или детска градина е хем дълго чакана необходимост, хем потенциален сценарий за филм на ужасите. От едната страна на везните на мама стои мисълта за възвръщането на личното време и пространство, без повече преследване на детето за смяна на памперс или битка за сядане на гърне, без повече крем-супа в косата на всяко хранене и гонки по алеите на парка в битка наследника да не стигне до спешен кабинет. От другата страна на везните, обаче седи  страхът дали детето ще успее да свикне с раздялата, дали госпожите ще се отнасят с любов и внимание към всяка негова потребност... и най-вече - готово ли е детето за тази голяма стъпка напред.

Категорична рецепта за успех няма. Това е истината. Но екипът на ИНСТИТУТа ви предлага няколко практични стъпки, които да опитате, за да подкрепите детето си. Могат да ви бъдат от полза, а могат и да не ви свършат работа, НО със сигурност няма да навредят.

Ако сте отворени към предложения, тази статия е за вас.

А. Отделете си поне 4 седмици преди датата за прием в детско заведение, за да подготвите детето си с предстоящите промени. Бихте могли, в този период, заедно да разглеждате снимки на интериора в групата (любезно предоставени от Ръководството на заведението), да минавате на разходка покрай самата сграда и да обяснявате кое кога и как предстои да се случи. Без значение на каква възраст е детето, то има нужда и право да чува какво предстои да се случва с него и неговото ежедневие. Ако сте привърженик на идеяте, че на тази крехка възраст децата не разбират нищо, спомнете си някоя ситуация, в която казвате "Не прави това", а наследникът - с блага усмивка - прави точно обратното.

Подходящи опорни точки за разговор с детето са:

• Защо се налага да ходи на ясла/ДГ.
• Какво може да очаква по време на престоя си (какъв ще бъде ритъмът на случване - хапване, игра, двор, спане....).
• Къще де бъде мама през цялото това време и от къде на къде не може и тя да остане (#?@#!)
• Кога приключва престоят в групата и наистина ли е сигурно, че намя да продължи завинаги (пр.: "Като поиграеш, като хапнеш, като се наспинкаш и мама ще дойде да те вземе")

Б. Подгответе необходимия багаж заедно с детето - авансово. Препоръчваме ви да не изключвате наследника от тази ситуация. След като вече сте въвели няколко пъти какво и как предстои, отидете заедно на пазар - разрешете му да си избере нова раничка, която да нарочите на глас (пред детето) за ползване за ясла/ДГ. Направете препратки към предходните разговори и снимките на интериора - покажете къде ще седи раничката. Обяснете какво ще има вътре и с каква цел (пр.: "Тук ще имаш чиста блузка, за да се преоблечеш ако се намокриш"). Напазарувайте заедно и заедно подредете съдържанието.

Примерен списък (в случай, че не са ви предоставили от детското заведение):

• дрешки за преобличане (според сезона, в който се намирате) - минимум 2 комплекта....и не забравяйте резервни чорапки и пантофки, особено ако сте в процес на отказване от пелените
• пижама
• пантофки
• пелени за еднократна употреба (ако все още ползвате) - 1 пакет
• (задължително) любима играчка !!!!! - по възможност да е текстилна и олицетворяваща живо същество И по възможност да е преседяла вкъщи поне седмица (за да попие аромата на вкъщи), И също по възможност - ароматизирана с парфюма на мама
• биберон, шише, преходно шише и т.н. (АКО ползва)

ВАЖНО!!! Всяко детско заведение, особено общинско, има свои собствени правила при прием на нови деца в група. Съгласувайте с тях какво е необходимо и позволено като действия и подготовка от ваша страна. Силно ви препоръчваме да договорите възможността детето да влиза в групата с плюшена играчка с аромат на вкъщи.

Следва продължение...

Стрес
същ.име, м.р., ед.ч.
 „Универсална реакция на организма на различни по своята същност дразнители“ .
Ханс Селие, ендокринолог ​

Какво е стресЪТ?
Когато чуем думата „стрес“, сякаш сме свикнали да приемаме, че се говори за нещо негативно. Нещо, което ни оказва неползотворно влияние и което ни пречи да бъдем щастливи. Често използваме думата „стрес“, за да обясним на себе си или околните моментното ни състояние на умора, професионален неуспех, възникнал конфликт и резултати от това ни състояние. В същността си обаче, „стрес“ е форма на защитен механизъм на организма – ежедневен спътник на човек и резултат от настъпващи в заобикалящата ни среда промени. Сам по себе си стресът има защитни функции по отношение човешкото функциониране и оцеляване. Това е динамичен процес на  взаимодействие и баланс между човешката психика и случващото се с индивида. 
Попадайки в стресова ситуация, човек активира наличния си ресурс за оцеляване, изразяващ се в т.нар. адаптивни механизми, в следствие на което се стига до реакция на емоционално, неврологично, биохимично, физиологично и поведнческо ниво с едничка цел – преодоляване на стресовата ситуация.
 
Стрес и Емоция
При попадане в стресова ситуация, поведението на човек се определя от това как неговата собствена психична структура интерпретира самата ситуация. Интерпретацията на дадена ситуация е динамичен процес, базиращ се на фактори като ранен емоционален опит в детска възраст, предходен житейски опит при контакт със стресори, устойчивост на моделите за адаптация към промени в средата наоколо и др. 

[Не всичко е въпрос на мисъл?]
При настъпване на промяна в средата около нас, настъпва промяна в средата вътре в нас – буквално. При попадане в негативна ситуация и сблъсък на индивида с негативни дразнители, в организмът стартира засилено производство на хормоните адреналин и норадреналин. Те имат за цел да подготвят тялото за „сблъсък“ с негативната ситуация и последствията от нея. При попадане в позитивна ситуация и сблъсък на индивида с позитивни дразнители, в организмът стартира засилено производство на трансмитерите серотонин и допамин. Те имат за цел да подготвят тялото за „сблъсък“ с позитивната ситуация и последствията от нея.

Последствия на работното място
В случай на поява на стрес, характеризиращ се с негативни емоции за човека, понякога рязко, а понякога и в продължение на месеци, същият започва да проявява нехарактерни за него черти в поведението си. Обисновено, в [ИНСТИТУТ]а чуваме от свои корпоративни клиенти, разкази как от спокоен и уравновесен, служител се превръща в раздразнителен и избухлив колега; от отговорен и организиран – в небрежен и незаинтересован. Основната причина за настъпване на промяна в познатото ни (на нас – другите) поведение на даден човек е занижената устойчивост за справяне с определени ситуации. Устойчивостта е строго индивидуална, както за различните хора, така и във връзка с различните ситуации. При системни негативни преживявания с неособено висок интензитет, следва „натрупване“ на емоция , която в даден момент се компенсира чрез промяна на действията и реакциите (поведението).

Липсата на баланс и профилактика убива
Продължително функциониране на човек в плоскостта на стреса, без наличие на балансиране между негативни и позитивни дразнители, ситуации, емоции, води до клинични изменения в психичното и здравословното медицинско състояние. Липсата на устойчивост и невъзможността за уравновесяване на преживяванията могат да доведат до хоспитализация, хронични заболявания, трайни изменения във функциите на жизнени органи.

Идентифицирането на негативни последствия от продължително изложение на стрес при служители е от съществено значение за превенция на burnout ефект, загуба на кадри, нарушаване на  работния процес и производството в една фирма. [ИНСТИТУТ]ът напомня, че подценяването на последствията от негативен стрес води до нетрудоспособност за служителите, създаване на предпоставки за рискови за живота и здравето ситуации, уронване престижа на организацията и генериране на повече разходи за коригиране на негативи, отколкото спестени средства от навременна интервенция.
 
Как да противодействаме?

• Ежегодно независимо оценяване нивата на стрес от външен (независим и непознат като "колега" в екипа) изпълнител като част от политиката за трудова медицина на служители.
• Осигуряване на достъп до независими външни специализирани форми на подкрепа за подобряване на личната устойчивост в ситуации на стрес (супервизии, групови формати за подкрепа, практически обучения и др.).
• Равностойно инвестиране в психичното здраве и професионална компетентност на служителите.

Динамиката на ежедневието Днес е коренно различно от динамиката на живота Вчера. И все по-често сами стигаме до решението да потърсим специализирана консултация за себе си или детето си - тогава, когато усетим, че имаме нужда от професионално мнение.

​Как обаче да разберем дали специалистът срещу нас е компетентен да вземе отношение към проблема ни? Въобще, как да намерим специалист, на когото да се доверим и в когото да бъдем сигурни, че разполага с качество и компетенции?

Ето няколко предложения, без да гарантираме, че те са панацея, които биха могли да спомогнат за успешното търсене на всеки родител:

• НЕ разчитайте единствено на Google search и първите изскочили резултати - както всяка друга сфера на предлагане на услуги и в тази съществува понятието "платена реклама".  В рекламата няма нищо лошо, но нейната едничка цел е да ви продаде продукт, а неговото качество е друга тема на разговор.
• Потърсете препоръки от "патило" - както вече споменахме, все повече семейства прибягват до услугите на психолози, педагози, специалисти по ранно детско развитие, за да подкрепят децата си в дадена трудна ситуация. Разпитайте свои познати, на които имате доверие, за препоръки за специалист. Когато едно семейство лично преживее процеса на консултиране за свой проблем и намери качество и желан резултат в лицето на избрания специалист, то със сигурност ще може да ви даде истинна препоръка.
• Изберете екип, а не "човек-оркестър" - ако вече сте търсили специалист, сигурно сте попадали на визитки, в които същият съвместява функциите на психолог, логопед и педагог и ви предлага "3 в 1". Да, на първо четене звучи добре, но си споменте за хубавата българска поговорка "всяка жаба да си знае гьола". Може би не е случайно, че няма да видите визитка на лекар, представящ се за "съдов хирург, ортопед и невролог"... Изборът на екип позволява да получите широкоспетърна подробна информация във връзка със заявения от вас проблем от специалисти, които са профилирани в своята сфера.
• Запознайте се с визитката - в рамките на един телефонен разговор можете да разбере достатъчно за специалиста, към когото сте се насочили. Препоръчително е да избягвате съчетание на "бакалавър по информационни технологии" с 10 години стаж като учител и "магистър по приложна психология" с частна практика от няколко месеца. Все пак говорим за търсене на качество. Както във всяка сфера и тук е важно наличието на цялостен затворен цикъл от преминати обучения в едно направление.
• Когато изберете специалист, потърсете неговото портфолио - дори и да разполагате с препоръка от доверен човек, желателно е да проучите какви услуги предлага бъдещият ви специалист. Интернет в лицето на личните сайтове и профили в социалните мрежи на специалистите ви дават тази възможност. АКО търсите помощ за детето си, желателно е в портфолиото на специалиста да има осезаем акцент при реална работа с деца и то на възрастта на вашето собствено. Често ще попадате на специалисти, които заявяват насоченост към работа и с деца, и с родители, и с двойки, и с групи - едновременно. Често ще попадате и на специалисти, които предлагат прилагане на две, три, пет или десет вида "терапии" - едновременно. В такъв случай е добре отново да си спомните за поговорката с жабата и гьола.
• Цената не е гаранция за качество - разбира се, получаването на професионална помощ е обвързано с разходи. Някои семейства искат да спестят максимално много и търсят цени в интервала 10 - 20 лв. за консултация, в това число и през закупуване на промоционални ваучери от сайтове за колективно пазаруване. Други семейства целенасочено търсят високи цени (60+ лв.), вярвайки че това е гаранция за качество. Истината е, че услугите на добрите специалисти струват пари и не се промотират чрез ваучери за намаления, НО и не са с бутикови размери. Колко сте готови да заплатите е ваш избор. Но го направете на база добри препоръки за специалиста и информация за предлаганото качество.
• Попитайте за употреба на валидизиран инструментариум - работата в тази сфера е пряко обвързана с процес на оценка и диагностика състоянието на детето. За целта, както и в медицината, специалистите използват набор от т.нар. "инструменти" - валидизирани методики и тестове за оценяване случващото се с детето, за които се преминават специализирани и сертифицирани курсове на обучение и не са част от подготовката в университета. Употребата на валидизиран инструментариум е сигнал, че специалистът се базира на факти при оценяването на проблема, а не на лични интерпретации.
• Една консултация не е достатъчна - когато договаряте условията с избрания специалист, имайте предвид, че в рамките на една-единствена среща (консултация) е крайно трудно да се оцени цялостно състоянието на детето. Особено валидно е това неписано правило в случаите, в които имате нужда от професионално становище, което да представите пред училище, детска градина или в съда. Процесът по оценка е трудоемък, както за семейството, така и за специалиста, тъй като "сканира" множество фактори, имащи отношение към случващото се с детето. Да, това е обвързано с финансова и времева инвестиция, но обективността има своя цена. Обещания за оценка в рамките на 60-90 минути граничи с липса на професионална етика и компетентност.

За всяка възраст в етапа на детството съществуват определени умения, в различните сфери на развитие (когнитивна, физическа, емоционално-социална и т.н.), които децата обикновено овладяват успешно, когато процесът не е възпрепятстван от наличие на медицински състояния (диагнози). Когато едно дете овладее характерните за възрастта си умения, то то е готово да надгради себе си с усвояване на нови умения.

За да протича овладяването на умения успешно, детето се нуждае от благоприятна и подкрепяща среда, в която да може да се развива. Понякога обаче, въпреки привидно налични благоприятни условия, детето не успява да овладява - частично или изцяло, характерните за възрастта си умения с темпото на своите връстници. Особено осезаемо това проличава при попадане в системата на образованието (училище).

Често родителите, особено майките, "усещат" затрудненията на детето си рано, но рядко се престрашават да се консултират със специалист, за да проверят степента му на развитие. Обичайна причина е широко разпространеното в обществото ни схващане, че "ще го израсте", съпроводено с примес от страх (от неизвестните резултати) и срам какво ще си кажат другите (бабите, приятелките, колегите...). За това, макар и усетили рано, че детето изпитва затруднения с усвояването на някои умения, родителите избират да изчакат.

Изчакването на детето "да израсте" затрудненията си крие своите сериозни рискове. От една страна, родителите не могат да бъдат сигурни кои определени умения не е успяло да развие тяхното дете. От друга страна, не могат да си обяснят на какво се дължат тези затруднения и как конкретно да подпомогнат детето си. Не на последно място, колкото по-голямо става едно дете, без да е усвоило необходимите му умения, толкова по-трудоемък ще бъде процеса по тяхното коригиране и "наваксване" на следващите. В следствие на неовладени умения от ранна възраст, децата често изпитват обучителни трудности в училище.

Провеждането на оценка на детското развитие, посредством валидизиран инструментариум, за да се провери дали и в коя сфера на своето развитие детето има налични затруднения с усвояването на умения е задължителен момент при всяко заявено от родител притеснение по темата. По този начин специалистите могат да идентифицират с точност нуждата на всяко конкретно дете от подкрепа за "наваксване" на страдащите умения, така че то да разгърне оптимално потенциала си и да не изпада в ситуации на затруднения, когато попадне в училище. Колкото по-рано бъде извършена оценка на развитието и бъдат идентифицирани трудностите на детето, толкова по-бързо биха могли да бъдат коригирани.

За да гарантира качество в процеса на оценка на детското развитие, екипът на ИНСТИТУТа прилага в употреба единствено валидизиран инструментариум - Denver II и DP-3.