Поне веднъж в живота всеки от нас изпитва трудности във взаимоотношенията с колегите на работното си място, без значение на каква позиция се намира, без значение дали дейността ни е пряка, или дистанционна. Обичайно тези трудности са свързани с това как ние усещаме поведението на околните спрямо нас, техните изказани или неизказани очаквания по наш адрес, поемането на отговорност за неуспехи и още много. И когато тези трудности не изчезват, независимо от това какви „стратегии“ за отстраняването им изпробваме, у нас трайно се загнездва усещането за неудовлетвореност на рабтното място, а от там и мисълта за напускане или бъдене в опозиция на всичко и всички. В настоящата статия ще се опитаме да разгледаме, както причините за този феномен, така и възможните решения.

Времето между една и две годинки е времето, в което децата започват да общуват все по-осъзнато, по-мотивирано и за целите на общуването си започват да използват нови и нови съчетания от звукове, които оформят първите думи, а постепенно и първите изречения. Кой родител не очаква да чуе тези първи форми на реч у детето си? Първото „мама“, „татко“, „дай“, „виж“, „искам“, „няма“, „не иска“, „ела тук“... При някои деца обаче тези първи думички закъсняват. После още малко. Често родителите си мислят, че детето ще го израсте и тъй като всяко дете следва свой собствен ход на развитие, изчакват. Само че изчакването понякога е последвано от 

Светът, в който живеем всички ние, е съставен от толкова различна по вид информация, че организмът ни се е устроил апарат за всеки един такъв вид. Човекът изгражда представата за това къде се намира и какво се случва с него на базата на усещанията, които получава през различните свои сетивни канали. Докато си играе на катерушката в парка, детето контролира едновременно: своите мускули, така че да не се изпусне от катерушката; своя баланс, така че да не залитне; своето зрение, така че да вижда точно къде се хваща и колко високо е от земята; своите крайници, така че да може да ги премества към желаната позиция, без да се налага да ги гледа. През това време детето използва и своя 

Сигурно  няма човек в днешно време, който да не е забелязал, че съвременните деца са, така да се каже, доста привързани към и зависими от технологиите. Някой дори биха казали, че играенето на компютърни игри, непрестанното и обсебващо скролване и какво ли още не на мобилните телефони и следването на всяка възможна социална мрежа/медия, като че ли са се превърнали в основната жизнена дейност на децата, от която те извличат най-голямо удоволствие и наслада. А някога тази дейност беше играта…
Психологията отдавна е установила, че играта е водещ тип дейност в детска възраст – именно в  играта детето се подготвя за учене, труд и изобщо за пълноценен живот като възрастен. Чрез играта децата се упражняват в такива

​Когато детето попадне в класната стая за първи път и седне на чина, на който трябва да задържи своето внимание и енергия за следващите 5 х 40 мин., то се изправя пред едно огромно предизвикателство. И то може да остане такова до много късна възраст. Често учителите и родителите са склонни да тълкуват това поведение като липса на интерес, апатия, недисциплинираност и провокация към преподавателите. ​Всъщност тези действия нерядко са белег за протичащи емоции на тревожност, които детето не може да идентифицира и да изрази по друг начин. Ето тук в академичният (не)успех се намесва емоционалната интелигентност. 

​Какво му е нужно на един човек, за да се чувства щастлив? Този въпрос винаги е вълнувал хората и в днешно време е все по-актуален и ангажиращ мислите ни. За един това може да е професионалната реализация, за друг - изграждането на стабилна връзка и семейство, а за трети – достигане на материална сигурност. Все пак всеки сам залага образа на своето щастие и насочва усилията си, за да го постигне.

Първите години от живота на детето са от най-съществено значение за развитието на неговата сензорика. В предишните ни статии ви запознахме с видовете сензорни системи и с начина, по който те започват да работят съвместно, за да предоставят цялостна картина на детето за заобикалящия го свят. Пътят за формирането на различните сетивни канали и тяхното усъвършенстване не е един. Всеки ден, когато детето взаимодейства с обектите около себе си, 

Случва ли ви се да си мислите „Той/Тя не ме разбира“? А да се питате „Защо се държи така с мен“? Може би дори да говорите на Другия, говоренето магически и скоростремно да се трансформира в повишен фалцет/сопран, който рязко преминава в хоров скандал? Това са процеси, в които попадат една голяма част от двойките. Едни успяват да се „измъкнат“, други – „свикват“ с тях, трети – променят съдържанието им, четвърти – успяват да израснат и да възвърнат чуваемостта си. Последният, благоприятният, сценарий е пряко свързан със способността на човек да 

​Може би ви се е случвало да попаднете във връзки, в които единият партньор сякаш бяга, отстоява независимостта и свободата си, докато другият го преследва, търси любов и близост и се страхува от изоставяне? А, да ви се е случвало да си разменяте ролите? Или пък с един партньор да сте в едната роля, а с друг - в противоположната? Много често в партньорските взаимоотношения се развива този сценарии.
​Всъщност това са два модела на взаимодействие, които се изграждат още в детството. Тогава ние преминаваме през различни етапи на развитие, а нашите родители отговарят по различен начин на нашите променящи се нужди и потребности, което е ключово за емоционалното ни развитие.

Сензорната интеграция е процесът, чрез който ние възприемаме стимулите от средата, обработваме ги и на базата на тях взаимодействаме със света около себе си. Чрез сензориката си ние не само се справяме с вече познати дейности и ситуации, но и трупаме нови знания и умения. Това се случва благодарение на сигналите, които достигат до седемте сензорни системи – проприоцептивна, вестибуларна, тактилна, слухова, зрителна, вкусова и обонятелна. Цели 7! Представете си сега колко прецизен трябва да е нашият мозък, за да обработва толкова различна по вид информация, без да се претовари, разсея или изключи?!? 

Тийнейджърството е период, свързан с бурни промени във всички аспекти на развитието – физиологични, психични, хормонални и т.н. На личностно ниво това е времето, в което човек прави прехода от детството към света на възрастните. Формира гледните си точки за морал, етика, критичност – начина, по който възприема света и поведението на хората около себе си. Важно е да се отбележи, че родителите имат основна роля в протичането на този процес и формирането на факторите, които го определят. Противно на общото схващане няма „правилен“ или „грешен“ начин как да бъде отгледано едно дете. Всеки родител дава най-доброто от себе си – по начина, по който го разбира в конкретната ситуация. 

​Както в няколко статии ви разказахме, сетивата имат водеща роля при цялостното психо-емоционално и социално развитие на всяко дете още самото му раждане. Едно от тези сетива е зрението и произтичащата от него възможност да се възприема информация през очите. Всичко видяно от малкото дете достига до мозъка под формата на електрически импулси и според някои изследвания представлява около 75% от общия обем на възприета информация в ранна възраст. Ето защо е изключително важно профилактично да следим качеството на зрението на своето бебе и при първи съмнения за проблем, да потърсим консултация с необходимите ни специалисти. 

​„Да си родител, не е лесно!“ – кой не е чувал или дори помислял тази фраза? Кой би могъл да го отрече? Родителстването е сложен и трудоемък процес, защото изисква не само интелектуален, но и много, много емоционален ресурс, изисква разбиране и усещане. Да си родител, означава да храниш, да обличаш, да полагаш грижи, да предпазваш, да подкрепяш. Това, което обаче го превръща в единствен по рода си процес, е (съз)даването на емоция. 

Емоционалната интелигентност включва умението да разчиташ правилно емоциите на себе си и другите, да разбираш причините за тях и да можеш да реагираш по адаптивен за теб начин на тези емоции. За да се ориентира човек в преживяването на отсрещния, му е необходим широк набор от ситуации, в които той е участвал и в които се е сблъсквал с различни лицеви експресии, жестове, интонации, думи. Тоест знаци, които да облече с думи за различни емоции и да може да разбере защо те са се появили. В своето най-ранно детство човек изгражда връзка с основния грижещ се за него човек – обикновено майката. И тази връзка е като балон, в който то осъществява един обмен от емоции, най-първите си срещи с човешките емоции – през себе си и през мама. 

Приказките – вълшебни, магически, тайнствени. Също като самото им четене. Кой не си спомня пътешествията из тях в своето детство – седейки в скута на мама, татко, баба, дядо...Какво ги прави толкова специални?
​
Приказките са вдъхновяващ начин (и за децата, и за родителите) децата да се потопят в един паралелен свят, в който, също както в реалния, има герои, извървяващи сходни стъпки и изпитващи сходни емоции. 

Колко време трябва да спи малкото дете в едно денонощие? А какво се случва ако пропусне своя следобеден сън? Всъщност... толерирате ли следобедния сън или оставяте на детето само да прецени нуждата си от него? Вечер заспиването протича ли бързо и лесно?
​В настоящата статия ще опитаме да отговорим на някои въпроси, свързани с тази иначе „подразбираща“ се, но често подценявана от родители и специалисти тема. 
Спането заема важна роля в развитието на детския мозък, както в ранна възраст, така и през следващите години. Като се вземе предвид и все по-натоварващия новите поколения ритъм на живот, ролята на спането 

Асертивността се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Тя може да се определи като способност на личността за себеотвърждаване и отстояване на собствените права, чувства и мнение, като не се нарушават правата, чувствата и мнението на другите. Терминът е широко разпространен в западната  психология и произхожда от английската  дума assert, която значи заявявам, утвърждавам, доказвам.
​Асертивната комуникация е ясна, честна и директна обмяна на мисли, чувства и мнения, уважавайки мислите, чувствата и мненията на останалите. 

„Искам да кажа какво мисля, но каква ще е реакцията на отсрещния?“ „Какво ще си помисли за мен? „Няма ли да се обиди?“ „Дали ще хареса това, която правя?“. Тези въпроси могат да се появят в главите на всеки от нас в ситуации от взаимоотношенията ни с членовете на семейството, партньора, приятелите, дори на работното ни място. 

Както казвам и на тях, НЕ Е коректно спрямо днешните бебета да се прави паралел с едно време. Защо? Защото начинът на живот Днес е друг. Защото ние като родители Днес сме различни от нашите родители Вчера. Защото разбирането ни за децата Днес е много по-богато от Вчера.

Западни или източни, северни или южни, майките имат ангажимент пред децата си за това как и дали ще изберат да ги подготвят за живот извън защитената семейната среда. А това се случва чрез предаването на социален и емоционален опит от родител към дете. И ако един от начините е провеждане на ефективна предварителна подготовка за включване в детско заведение, то как бихме могли да го наречем "мода за мързеливи майки"?